Решение № 3778 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15005/2009 г.

Решение № 3778 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15005/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Варна, представлявано от процесуален представител срещу решение № 1496 от 24.9.2009 г. на АС Варна, постановено по адм. дело № 1552 по описа за 2009 г., с което е отменена заповед № 9-965 от 23.4.2009 г. на директора на ТД на НАП Варна, с която на "Алекс-ТВ" ЕООД гр. Провадия е била наложена ПАМ - запечатване на търговски обект и забрана достъп на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б."а" от ЗДДС поради неиздаване на касова бележка. Твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуални закони - чл. 209 т . 3 от АПК. Иска отмяна и процесната заповед да бъде потвърдена или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по касационна жалба - "Алекс-ТВ" ЕООД не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че е налице предпоставката по чл. 186 ЗДДС за налагане на процесната ПАМ - неиздаване на надлежен документ за осъществена продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажбата/, а именно неиздаване на документ за заплатени 20 лв. от Галин Стоянов за включване в кабелна мрежа. Установено е, че за нарушението е образувано и административно-наказателно производство. В обжалваната заповед липсват мотиви защо ПАМ е наложена за максималния срок по ЗДДС. Липсата на мотиви относно срока е съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като препятства съда да провери дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, което налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Правилно съдът е приел и този му извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като са констатирани няколко нарушения, то е обосновано налагането на максималния размер на принудителната административна мярка. В отменената заповед, видно от обстоятелствената част, се касае само до едно извършено нарушение . Както се каза и по-горе, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви правилно е приета от съда като съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо "А" отделение,