Решение № 12048 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5009/2023 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ИНТЕРКОМ ГРУП" ООД, чрез адв.Желязкова, срещу Решение 401/27.03.2023 г., постановено по адм. дело 2253/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-271606/15.08.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница - Бургас при Агенция Митници. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон, представляващо основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводите на съда за класиране на стоките в тарифен код 7305390000 са неправилни, поради неточно и непълно описание на процесните стоки, като правилен бил декларирания от дружеството тарифен код 7306199000 спираловидно заварени и освободени от вносно мито. Счита, че неправилно като критерии за определяне на тарифния номер е взет предвид размера на тръбите, а не тяхното предназначение. Позовава се на обяснителните бележки към Хармонизираната система. Твърди се, че размерът е общото, видът на заваряване е специфичното, както и допълнително от ОБКН специфичното предназначение за употребата на тръбите. Развива подробни съображения в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде отменено решението на началника на Митница Варна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Варна /АС-Варна/, е било Решение 32-271606/15.08.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница - Бургас при Агенция Митници, с което: 1/ на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стоките по процесните митнически декларации, е определен код по ТАРИК 730590000;2/ на основание чл. 77, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е прието, че за стоките възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация; 3/ на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при прилагане на ставка 0% за вносно мито и 25% за допълнително мито, по всяка от декларациите е определено вносно митническо задължение в размер по Таблица 11; 4/ на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС по всяка от декларациите е определена данъчна основа при внос, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗДДС Таблица 12; 5/ на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 77, § 1, буква а) и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., е прието, че на датата на възникване на митническото задължение възниква и задължение за ДДС; 6/ при данъчна ставка 20%, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 ЗДДС, по всяка от декларациите са определени задължения за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС Таблица 13; 7/ на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС за стоките по декларациите са взети под отчет и досъбиране: допълнително мито общо в размер на 29945, 98 лв. и ДДС общо в размер на 5989, 21 лв. Таблица 14; 88 на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. като длъжник за доплащане на вносното мито в размер на 29945, 98 лв. и ДДС общо в размер на 5989, 21 лв., е определен "ИНТЕРКОМ ГРУП" ООД; 9/ на основание чл. 19б, ал. 3 ЗМ, вр. чл. 108, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на длъжника е определен 10-дневен срок за заплащане на сумите, считано от датата на връчване на решението; 10/ прието е, че от датата на възникване на митническото задължение, до датата на уведомяване на длъжника, на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. върху дължимото вносно мито и ДДС се начислява лихва за забава; 11/ прието е, че на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 ЗДДС за вносното мито и ДДС, които не са платени в срока по т. 9, се дължи лихва за забава. Според фактическите констатациите на митническия орган, възприети и от първоинстанционния съд, в МБ Свободна зона Бургас са приети 9 бр. митнически декларации, подробно посочени с номер и дата, с декларатор "ИНТЕРКОМ ГРУП" ООД, за режим допускане свободно обръщение на стока - спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана с посочени размери, тарифен номер 7306199000, квота 098947, мито 0,00 и посочено ДДС. При извършен последващ контрол на декларирането съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, на горепосочените митнически декларации и приложенията към тях, митническите органи са приели, че по 7 бр. от митническите декларации неправилно в кл. 6/14 от същите, стоките са декларирани с код по ТАРИК 7306199000, като стоката следва да бъде класирана в тарифна позиция 7305 Други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 404, 4мм, от желязо или от стомана и код по ТАРИК 7305390000 и код по КН 73053900. На основание чл. 1, т. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1029 на Комисията, е наложено допълнително мито в размер на 25%, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване върху вноса на категориите продукти, определени чрез позоваване на кодовете по КН, посочени в Приложение I с държава на произход Турция. Тъй като разглежданите стоки са с произход Турция, за тях възниква задължение за заплащане на допълнително мито със ставка 25% Таблица 5 към решението, както и допълнителни задължения за ДДС Таблица 6 от решението. За тези констатации, на основание чл. 22, § 6, вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза, до "ИНТЕРКОМ ГРУП" ООД е изпратено съобщение за това, че предстои издаване на Решение на директора на ТД Митница Бургас, с което ще се постановява неблагоприятен резултат определяне на нов размер на задълженията. Указано е, че на основание чл. 8, § 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, дружеството може да изрази становище в 30-дневен срок от получаване на съобщението. В изготвени от дружеството становища е изразено несъгласие с констатациите на митническите органи и отправено искане да бъдат анулирани подадените митнически декларации и да се предостави на дружеството възможност за подаване на нови, относно същите стоки, като вместо код по ТАРИК 7306199000 се чете 7305390000. Директорът на ТД Митница Бургас приел, че исканията за анулиране на декларацията са неоснователни, т. к. не са налице обстоятелствата по чл. 174 от Регламент 952/2013 г. и издал процесното решение. За да отхвърли жалбата на"ИНТЕРКОМ ГРУП" ООД срещу оспореният административен акт, АС Варна е приел, че същия е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. На първо място, съдът е приел, че правилно с процесното решение, стоките предмет на коригираните митнически декларации са класирани в код по ТАРИК 7305390000. Приел е, че съгласно ОБКН, в позиция 7305 се класират други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 мм., от желязо или стомана. Приел е, че от придружаващите стоката документи, както и от посочването в самите декларации е видно, че процесните стоки попадат изцяло в обхвата на тази позиция, т. к. отговарят на условието да са тръби (по дефиницията в 7304), от стомана са, и с диаметър превишаващ 406, 4 мм. съответно 425 мм, 508 мм, 530 мм, 610 мм и 630 мм. В този смисъл се е позовал и на заключение по назначена Съдебно-икономическа експертиза, прието без оспорване от страните, според което стоките по процесните митнически декларации следва да се класират в код по ТАРИК 7305390000. За неоснователно е прието твърдените на жалбоподателя, че водещо е предназначението на тръбите, т. к. в Решение от 15 февруари 2007 г. по дело C-183/06, точка 36 и Решение по дело С-288/09 и C-289/09, точка 76, СЕС е посочил, че предназначението на продукта може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е неразривно свързано с него, като в тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта. В случая това условие не е изпълнено, т.к. предназначението на тръбите не може да се счита за неразривно свързано с процесните стоки и не може да се интерпретира като обективен критерий за тяхното идентифициране за целите на тарифното класиране, а в случая размерът на тръбите сам по себе си е достатъчен разграничителен критерий и той включва/изключва в себе си възможни приложения. Прието е, че в позиция 7305 изрично е посочено, че се класират други тръби (заварени или нитовани) с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4мм. поради което и по правило 1 от Общите правила за тълкуване на КН няма как да се класират в позиция 7306 (която е по-обща), а от друга страна размерът на тръбите е указан изрично като разграничителен критерий между двете позиции и в Регламент (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти с който се определят тарифните квоти за посочените позиции за внос от Р Турция като в Приложение 1 към регламента, стоките в позиция 7305 са обозначени като "тръби с големи диаметри". На следващо място, съдът е приел, че правилно с обжалваното решение, митническия орган е приел, че не са изпълнени условията за анулиране на митническите декларации. Посочил е, че основанията и реда за анулиране на митническата декларация са регламентирани в чл. 174 от МК, а в случая кумулативно предвидените условия не са изпълнени, доколкото исканията за анулиране са подадени след 90-дневния срок, а и както следва от разпоредбата на чл. 174, § 2 МК, митническата декларация не се анулира след вдигане на стоките, освен ако е предвидено друго. Относно прилагането на тарифните квоти, след като е посочил приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че с всяка от процесните декларации, жалбоподателят е заявил ползването на тарифна квота 098947, която е относима за код по КН 7306199000, който е неправилно деклариран и стоките е следвало да се класират в код по ТАРИК 7305390000. При липсата на надлежно подадена декларация за стоки с код по ТАРИК 7305390000, липсва и валидно подадено заявление за ползване на тарифни квоти, относими към този код, а съгласно разпоредбите на чл. 49, § 1, и чл. 50, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447/24.11.2015 г., тарифните квоти не се администрират и разпределят служебно, а винаги по заявление на вносителите. В този смисъл е прието за ирелевантно обстоятелството, че към датите на осъществяване на процесните вносове, квоти 098971, 098947 и 098650 не са били изчерпани. Така, съгласно чл. 1, § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31.01.2019 г., когато съответната тарифна квота е изчерпана или когато вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота, върху категориите продукти, посочени в приложение IV. 1, се налага допълнително мито в размер на 25 %, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване. С оглед изложеното, съдът е приел, че правилно с обжалваното решение по процесните митническите декларации е определено допълнително мито в размер на 25%, както и с оглед коригираната с размера на митото данъчна основа, правилно са определени и допълнителни задължения за ДДС. Обжалваното решение на АС-Варна е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалваното митническо решение. Спорът се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на внесените стоки, описан в процесните 7 бр. митнически декларации като спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана с размер, превишаващ 406,4 мм. "ИНТЕРКОМ ГРУП" ООД е класирало тарифно продукта в код 7306199000, а митническият орган е определил същия в код 7305390000. Съгласно Комбинираната номенклатура, код 7305 е предвиден в глава 73 - изделия от чугун, желязо или стомана и съдържа описание на стоката - тръби (например заварени или нитовани) с кръгло сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 мм., от желязо или стомана, а код 7306, също предвиден в глава 73 включва стоки със следното описание - Други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или от стомана, а подпозиция 7306 19 90 - Спираловидно заварени. Правилен е изводът на съда, че от придружаващите стоката документи, е видно, че процесните стоки попадат изцяло в обхвата на позиция 7305, т. к. отговарят на условието да са тръби, от стомана са, и с диаметър превишаващ 406, 4 мм. съответно 425 мм, 508 мм, 530 мм, 610 мм и 630 мм., поради което няма как да се класират в по-общата позиция 7306, независимо, че в нея има предвидена подпозиция 7306 19 90 - спираловидно заварени. Неоснователни са доводите на касатора, че предназначението на стоката е водещ обективен критерий за правилното й класиране. Действително, предназначението на продукта е релевантен критерий, но само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества. Съгласно практиката на Съда на ЕС, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (в този смисъл т. 36 от определение на СЕС от 27 февруари 2020 година по дело C-670/19 (Gardinia Home Decor GmbH срещу Hauptzollamt Ulm), с препращане към решения от 3 март 2016 г.,Customs Support Holland, C-144/15, EU:C:2016:133, т. 26 и 27, от 16 май 2019 г., Estron, C-138/18, EU:C:2019:419, т. 50 и 51 и от 5 септември 2019 г., TDK-Lambda Germany, C-559/18, EU:C:2019:667, т. 26). Също от практиката на Съда следва, че ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и свойства, предназначението му може да представлява обективен критерий за класиране, стига да е вътрешноприсъщо на този продукт, с уточнението, че е достатъчно да се вземе предвид основното предназначение на продукта и че вътрешноприсъщият характер трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта (в този смисъл т. 37 от Определение на СЕС от 27 февруари 2020 година по дело C-670/19 с препращане към решения от 17 юли 2014 г., Sysmex Europe, C-480/13, EU:C:2014:2097, т. 31 и 32, от 12 май 2016 г., Toorank Productions, C-532/14 и C-533/14, EU:C:2016:337, т. 35 и от 5 септември 2019 г., TDK-Lambda Germany, C-559/18, EU:C:2019:667, т. 27). Поради това правилно решаващия състав е приел, че в случая тарифното класиране на стоката, предвид събраните в рамките на съдебното производство доказателства, може да бъде извършено само въз основа на обективните й характеристики, без за това да се прибягва до нейното предназначение, като допълнителен критерий. Правилно са разрешени и останалите спорни въпроси по делото относно отхвърленото искане за анулиране на декларациите и неприложимост на тарифна квота, която не е изрично заявена от декларатора. По тези въпроси, настоящото решение на касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл.221, ал. 2 АПК. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на процесното митническо решение, АС-Варна е постановил правилно решение. При този изход на спора, на касатора разноски не се дължат. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, доколкото не са поискани и доказани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение