Решение № 10108 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14686/2017 г.

Решение № 10108 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14686/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция "Земеделие"- Ш., чрез процесуален представител, против решение № 108 от 15.11.2017 г., постановено по адм. дело № 254/2017 г. по описа на Административен съд Ш., с което е отменена негова заповед № РД 27-129 от 07.08.2017 г.

С посочената заповед на Ц. С. Б., на длъжност директор на дирекция "АПФСДЧР" при ОД "Земеделие" гр. Ш., за извършено нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, на осн. чл. 92, ал. 1 вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

О. Ц. С. Бънков, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в отговор на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административен съд Ш. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е счел, че е допуснато нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл, като при разглеждане на процесното дисциплинарно дело в дисциплинарния съвет са участвали само двама държавни служители, вместо минимално изискуемия брой от трима, каквото е изискването на цитираната разпоредба.

Съдът е приел, че не е спазено изискването за издаване на оспорената заповед в установения срок, визиран в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарните нарушения са извършени на 26.04.2017 г. и на 02.06.2017 г., като същите са станали известни на органа на 29.05.2017 г. и на 02.06.2017 г., като обжалваната заповед е издадена 07.08.2017 г., т. е. пет дни след датата, на която наказващият орган е узнал за второто нарушение и към тази дата е налице преклудиране на правото на наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание поради изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението, за което е наложено това наказание.

Решението е правилно.

В процесния случай Ц. Б., заемащ длъжност директор на дирекция "Административно-правна финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" при ОДЗ Ш., е наказан за две последователно извършени нарушения:

1. На 26.04.2017 г. въпреки, че е узнал при извършената от него проверка по становище с вх. № 1341/26.04.2017 г. на ОДЗ Ш. и приложените документи към него, че има отношения със свързани лица, членове на УС на сдружение "Коневъдно дружество В." ЕИК*********, както и че е присъствал на учредяването на същото, като това може да породи основателни съмнения в неговата безпристрастност при изпълнение на служебните му задължения, не е предприел необходимите действия, за уведомяване на прекия ръководител и/или директора на ОДЗ Ш.- дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл и чл. 12, ал. 1-ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/КПСДА/.

1. на 02.06.2017 г. е извършил телефонно обаждане до служителите в ОСЗ-Хитрино, с което е разяснил на служителите в ОСЗ, че нямат право да отказват извършването на административна услуга, вследствие на което служителите са извършили искана в същия момент административна услуга /издаване на скица в рамките на работни ден/ от лицето С. С. С., придружавано от брата на наказаното лице С. Б. /който непосредствено преди това е провел телефонен разговор с брат си Ц. Б./, въпреки разпоредбата на чл. 6, т. 25, ал. 5 от тарифата за таксите събирани от органите по поземлена собственост, според която услугите се изпълняват до три работни дни при заплащане на такса в двоен размер- дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл и чл. 13, ал. 1 от КПСДА.

Неправилно първоинстанционния съд е счел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

В процесния случай нарушенията са извършени на 26.04.2017 г. и на 02.06.2017 г. Двумесечния срок за налагане на дисциплинарните наказания е изтекъл както следва: за първото нарушение на 29.07.2017 г., а за второто на 02.08.2017 г., като нарушенията са станали известни на дисциплинарнонаказващия орган/ по негово изявление/ на 29.05.2017 г. и съответно на 02.06.2017 г.

Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДСл сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. В конкретния казус от приетите по първоинстанционното дело доказателства се установява, че наказания служител е бил в платен годишен отпуск за периоди 05.06.2017 г. до 06.06.2017 г. и от 07.07.2017 г. до 14.07.2017 г., поради което предвид датата на оспорената заповед-07.08.2017 г., същата е била издадена в законоустановения срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл.

Въпреки установените, а видно от доказателствения материал и извършени от лицето Ц. Б. две деяния, правилно квалифицирани от административния оран като нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, законосъобразен е извода на административен съд Ш., че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл.

Според посочената разпоредба, във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма държавен служител с такова образование.

Дисциплинарният съвет към ОДЗ Ш., е назначен със Заповед № РД27-264/23.10.2013 г. на директора на ОДЗ, според която съвета се състои от трима редовни и двама резервни членове, като редовните са Е. Х. Х.-гл. секретар в ОДЗ Ш., П. Н.-ст. юрист при ОДЗ Ш. и И. К. С.-гл. специалист при ОДЗ Ш.. С последваща заповед от 17.09.2016 г. състава на дисциплинарния съвет е променен както следва: председател Е. Х., членове Л. Н. Ц.-мл. експерт в ОДЗ Ш. и И. К. С., с резервни членове Ц. Б. и А. П.-гл. директор на ГД"АР".

По конкретното дисциплинарно производство, съвета е провел заседание в състав Е. Х.-председател и членове Л. Н. и И. С.. Видно от трудов договор № РД-44-225/31.01.2001 г. Стоилова е назначена на длъжност "Главен специалист" в ОДЗГ-Ш., като съгласно допълнително споразумение от 05.02.2010 г., същата изпълнява длъжност Главен специалист в ОДЗ Ш. - Дирекция АПФСДЧР. Съгласно утвърденото длъжностно разписание на ОДЗ Ш. със заповед на директора на ОДЗ Ш. от 14.03.2016 г., в дирекция АПФСДЧР има четири длъжности, една от които главен специалист с вид на правоотношението-трудово. При така установените обстоятелства е видно, че лицето И. С. при участието си като чл. на дисциплинарния съвет е било в трудово, а не в служебно правоотношение, а процесния дисциплинарен състав е заседавал и приел решения в нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл. тъй като един от членовете му не е бил държавен служител по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл., което представлява нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от категорията на съществените.

Не се кредитират доводите в касационната жалба относно процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Административен съд Ш. е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран при правилна преценка на посочените по-горе обстоятелства.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт на административен съд Ш. не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила.

Съобразно изхода на спора на Ц. С. Б. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 850 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. Я..

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение