Решение № 4114 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2020 г.

Решение № 4114 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2020 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от СМДЛ "Денира" ООД чрез адвокат Н., против решение № 6455 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 9085/2020 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството против Заповед № РВР20 - РД56-122/20.08.2020 г. на кмета на Столична община, Район "Връбница". В касационната жалбата са релевирани аргументи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че СМДЛ "Денира" ООД е сключил договор за наем за процесните помещения на 09.10.2014 г., който е обявен за окончателен по реда на чл. 102, ал. 4 от ЗЛЗ спрямо ДКЦ ХХХ – София ЕООД, на когото е учредено безвъзмездно право на ползване на сграда с идентификатор 68134.2816.2384. 1. Ответникът - кметът на Район "Връбница, Столична община, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че процесният недвижим общински имот се държи от касационния жалбоподател без правно основание, тъй като не съществуват валидни наемни правоотношения. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от СМДЛ "Денира" ООД против Заповед № РВР20 - РД56-122/20.08.2020 г. на кмета на Район "Връбница, Столична община. С нея, на основание чл. 65 от ЗОС е наредено изземването от жалбоподателя на каб. № 319 с площ от ЗЗ, 52 кв. м. и прилежащи към него 17, 55 кв. м. ид. ч. и кабинет № 320 с площ от 16, 72 кв. м. и прилежащи към него 8, 75 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, находящи се на третия етаж, бл. В, западно крило в сградата, ползвана от ДКЦ ХХХ – София ЕООД. Заповедта е мотивирана с факта, че адресатът й държи процесните помещения без основание. В хода на съдебната проверка съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - кмета на Район "Връбница" - Столична община, съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОС във вр. чл. 34, ал. 1 НРУУРОЖТСО. На следващо място съдът е приел, че заповедта е в предписаната писмена форма, като са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Първоинстанционният съд е отчел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до отмяната й само на това основание. На последно място съдът е приел, че процесната заповед е издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС. В тази връзка съдът е констатирал, че процесният имот се държи от СМДЛ "Денира" ООД без основание, доколкото договорът за наем между жалбоподателя и кмета на район "Връбница" е изтекъл без да бъде подновен и нов не е сключен. Към момента, когато ползването на сградата, вкл. и на кабинети № 319 и 320 е отстъпено на ДКЦ ХХХ – София ЕООД, този договор не е бил в сила. Следователно няма как същият да бъде прехвърлен като висящ на това ДКЦ по т. 49 от решение № 218 от 17.03.2016 г. на СОС. С оглед на тези съображение с решение № 6455 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 9085/2020 г. на Административен съд София – град е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против Заповед № РВР20 - РД56-122/20.08.2020 г. на кмета на Столична община, Район "Връбница". Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за валидно и допустимо, но за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 65 от ЗОС. Аргументите за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да е налице някоя от трите алтернативно дадени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОС предпоставки – 1) имотът да се владее или държи без основание; 2) имотът да не се използва по предназначение; или 3) необходимостта от използването на имота да е отпаднала. В конкретния случай, административният орган и съдът са констатирали, че е налице първата предпоставка – имотът се ползва от СМДЛ "Денира" ООД без основание, тъй като договорът за наем между жалбоподателя и кмета на район "Връбница" е изтекъл и нов не е сключен. Настоящият съдебен състав не споделя този извод, като аргументите за това са следните: Видно от представените по делото доказателства, с договор за отдаване под наем на имот от 09.10.2014 г. кметът на район "Връбница" е отдал под наем на СМДЛ "Денира" ООД помещения – кабинет № 319 и кабинет № 320 на ет. 3, бл. В, западно крило с прилежащите към тях ид. ч. от общите части на процесната сграда. Срокът на договора е една година, като предаването на имота е станало с протокол от 13.10.2014 г. С искова молба от 01.09.2015 г. СМДЛ "Денира" ООД е сезирал Софийски районен съд с иск срещу кмета на район "Връбница" с правно основание чл. 102, ал. 4 от ЗЛЗ за обявяване на сключения договор за наем за окончателен за период от 10 години. По тази искова молба е образувано гр. дело № 52189/2015 по описа на СРС. В хода на съдебния процес пред СРС, с решение № 218 от 17.03.2016 г. на СОС е дадено съгласие да се учреди безвъзмездно право на ползване за срок от 10 г. в полза на ДКЦ ХХХ – София ЕООД върху два броя сгради, в едната от които са процесните помещения - кабинет № 319 и кабинет № 320. В т. 4 от решението на СОС е дадено съгласие ДКЦ ХХХ – София ЕООД да встъпи в правата на наемодателя по сключените от кмета на район "Връбница" договори за наем, посочени в Приложение № 5. Под № 49 в приложението е посочена искова молба до СРС от СМДЛ "Денира" ООД. Въз основа на посоченото решение е издадена заповед № СОА16-РД65-2 от 22.04.2016 г. на кмета на СО за определяне условията на ползването на сградата от страна ДКЦ ХХХ – София ЕООД. На това основание е сключен и договор за учредяване на вещно право на ползване между СО и ДКЦ ХХХ – София ЕООД от 12.12.2016 г. за срок от 10 години при условията на решение № 218 от 17.03.2016 г. на СОС. С протоколно определение от 19.05.2016 г. по гр. дело № 52189/2015 по описа на СРС съдът е конституирал по делото като втори ответник ДКЦ ХХХ – София ЕООД. С протоколно решение от 13.07.2016 г. по гр. д. № 52189/2015 г. по описа на СРС договорът за отдаване под наем на процесните помещения сключен между СМДЛ "Денира" ООД, в качеството на наемател и кмета на район "Връбница", в качеството на наемодател е обявен за окончателен за срок от 10 г. С втори диспозитив, изрично е посочено, че решението е постановено при участието и на втория ответник ДКЦ ХХХ – София ЕООД. Така постановеното решение е обжалвано единствено от първия ответник - кмета на район "Връбница", като е образувано въззивно гр. дело № 13441/2017 по описа на Софийски градски съд. Вторият ответник конституиран от СРС - ДКЦ ХХХ – София ЕООД, не е обжалвал първоинстанционното решение, нито се е присъединил към жалбата на кмета на район "Връбница". С решение от 08.01.2019 г. на ГО, ІІ-В въззивен с-в по гр. д. № 13441/2017 г. по описа на СГС е отменено протоколно решение от 13.07.2016 г. по гр. д. № 52189/2015 г. по описа на СРС, само в частта по отношение на предявения иск срещу кмета на район "Връбница", като вместо него е поставено, че се отхвърля иска на СМДЛ "Денира" ООД срещу кмета на район "Връбница". По отношение на решение от 13.07.2016 г. по гр. д. № 52189/2015 г. по описа на СРС, в частта по отношение на предявения иск срещу ДКЦ ХХХ – София ЕООД, изрично е посочено във въззивното решение, че решението на СРС е влязло в сила. С оглед на тези обстоятелства настоящият съдебен състав формира следните изводи: По силата на договор за учредяване на вещно право на ползване между СО и ДКЦ ХХХ – София ЕООД от 12.12.2016 г., сключен въз основа на решение № 218 от 17.03.2016 г. на СОС, ДКЦ ХХХ – София ЕООД е встъпило в правата и задълженията по сключените от кмета на район "Връбница" договори за наем. По отношение на ДКЦ ХХХ – София ЕООД по силата на протоколно решение от 13.07.2016 г. по гр. д. № 52189/2015 г. по описа на СРС договорът за отдаване под наем на процесните помещения сключен между СМДЛ "Денира" ООД, в качеството на наемател и кмета на район "Връбница", в качеството на наемодател е обявен за окончателен за срок от 10 г. СМДЛ "Денира" ООД, в отношенията си с ДКЦ ХХХ – София ЕООД притежава качеството на наемател, тъй като спрямо това дружество протоколно решение от 13.07.2016 г. по гр. д. № 52189/2015 г. по описа на СРС е влязло в сила. С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че СМДЛ "Денира" ООД ползва процесните помещения на годно правно основание - договор за отдаване под наем от 09.10.2014 г. между кметът на район "Връбница" и СМДЛ "Денира" ООД, който е обявен от съда за сключен за 10 г. и това решение е влязло в сила по отношение на ДКЦ ХХХ – София ЕООД, който е встъпил в правата на наемодател. Крайният извод, който се налага е, че в конкретната хипотеза не е налице посочената от административния орган предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 65 от ЗОС. Поради това и заповедта за изземване е незаконосъобразна. Като не е съобразил всички тези обстоятелства и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови решение по същество на спора с което да бъде отменена оспорената заповед, като незаконосъобразна, постановена при липса на положителна законова предпоставка за изземване на процесните помещения. С оглед изхода на делото и направените искания от процесуалния представител на жалбоподателя пред двете съдебни инстанции, следва да му се заплатят направените и надлежно доказани с писмени доказателства разноски в размер на 420 лева за платени държавни такси и 1700 лева – две адвокатски възнаграждения. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение