Решение № 14799 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14291/2009 г.

Решение № 14799 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14291/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Сенсо мода" ЕООД моли да бъде отменено решение № 482 от 14.07.2009 г., постановено по адм. дело № 35 от 2009 г. на Благоевградския административен съд като неправилно. Алтернативно, ако няма основание за отмяна на решението, моли да бъде отменено частично в частта, с която е изпратена преписката на началника на Митница Кулата за ново произнасяне, и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено, като му бъдат присъдени разноски. Касаторът е подал и частна жалба против определение № 433 от 24.09.2009 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Югозападна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба против решението и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите, данните и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил нищожността на решение № 1000-0060 от 10.10.2008 г. на заместник-началника на Митница Кулата и е изпратил преписката за ново произнасяне на началника на Митница Кулата. Със същото решение съдът е осъдил Митница Кулата да заплати на касатора 200 лв. разноски. В мотивите си съдът е приел, че обжалваното решение на заместник началника на Митница Кулата е издадено от некомпетентен орган, тъй като заповедта за овластяването на заместник-началника да изпълнява функциите на началник на Митница Кулата № 362 от 18.6.2008 г. на директора на РМД - София - Кр. Николов, е издадена от некомпетентен орган. На същата дата със заповед № 3156 от 18.06.2008 г. началникът на Митница Кулата Николай Шушков е назначен за директор на РМД - София. Съдът е приел, че заповед за овластяване на заместника е следвало да се издаде от началника на Митница Кулата, преди да бъде издадена заповедта за назначаването му за директор на РМД - София, който според съда е единствено компетентен да овласти свой заместник. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд досежно валидността на обжалвания административен акт. Съдът правилно, предвид чл. 160, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 211к от Закона за митниците, преди да разгледа спора по същество, е извършил преценка относно валидността на обжалвания пред него акт и е стигнал до обоснования извод за неговата нищожност. След като последният е издаден от лице, което не е имало необходимата компетентност, издаденият акт е нищожен. Доводът за незаконосъобразност на решението в частта, с която е изпратена преписката на началника на Митница Кулата за ново произнасяне, е неоснователен. След като съдът е обявил решението на заместник-началника на Митница Кулата за нищожно, правилно е изпратил преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с решение по проведената процедура по чл. 84а ЗМ за последващ контрол. Частната жалба против определението по чл. 248 ГПК е неоснователна. Съдът е приел, че не може да определи действителния размер на адвокатския хонорар по делото. В присъдените разноски са включени 50 лв. държавна такса и 150 лв. за вещо лице. По делото са били представени договор за правна защита и съдействие от 29.12.2008 г. и споразумение. Приложени са и платежни нареждания - едните за 2425 лв. и другите за 2419 лв., и от тях не може да се направи категоричен извод за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение по конкретното дело. Предвид това определението по чл. 248 ГПК като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - първо отделение,