Решение № 8159 от 1.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО. Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК - гр. Благоевград, подадена чрез пълномощника гл.юрк. Р. Ханджийска, с която се обжалва Решение 25/04.01.2024г., постановено по адм.д. 121/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград. Претендира се неправилност и необоснованост на съдебния акт при наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорват се мотивите на първоинстанционния съдебен акт за наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения в съдебното производство административен акт. Твърди се, че изводите на съда противоречат на материалноправните разпоредби на закона, поради което се иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да се отхвърли изцяло жалбата на лечебното заведение. Претендират се съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД, ЕИК200110954, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. Славянска 62, чрез пълномощник адв. Р. Кипрова, в писмен отговор оспорва основателността на жалбата и претендира отхвърлянето ѝ. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК, вр. чл.144 от АПК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира процесната касационна жалба за основателна, а проверяваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Ревизираната съдебна инстанция е изяснила всички релевантни към спора факти, но въз основа на същите е направила неправилни изводи за материалната незаконосъобразност на акта. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отменил Заповед за налагане на санкция РД-25-18/09.01.2023г. на директора на Районна здравно осигурителна каса /РЗОК/ Благоевград, с която на Многопрофилна болница за активно лечение - Пулс АД, с ЕИК 200110954, гр. Благоевград са наложени две финансови неустойки на основание чл. 416, ал. 3 и чл. 416, ал. 4 от Национален рамков договор (НРД) за медицински дейности за 2020 г. 2022 г. в общ размер на 600 лева. Посочените санкции са били наложени на лечебното заведение поради твърдени от административния орган нарушения, свързани с оформяне и попълване на медицинската документация по отношение на двама пациенти, както следва : По отношение здравноосигуреното лице Г. В. С., който е е хоспитализиран в лечебното заведение по КП [номер] [заличен текст] на 11.10.2022 г. с История на заболяването (ИЗ) 9109/04.2022 г. и дехоспитализиран по Клинична пътека (КП) [номер] на 14.10.2022 г. от лечебното заведение с основна диагноза [заличен текст], в История на заболяването 9109/2022 г. в част Диагностично лечебен план не са вписани данните за План за изследване и План за лечение , а също не са вписани в свободен текст вероятна диагноза; диференциални диагнози; необходими изследвания; консултации и други; проблеми за изясняване (диагностични, лечебни, експертизни и други) симптоми и синдроми, налагащи динамично следене в декурзуса, прогноза, срок на лечение ориентировъчен, което е нарушение разпоредбите на чл. 292, т. 10 и чл. 295, т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.; По отношение на ЗОЛ Ц. В. П., която е хоспитализирана в болничното заведение по Клинична пътека (КП) [номер] [заличен текст] на 21.10.2022 г. с История на заболяването (ИЗ) 9476/2022 г. и дехоспитализирано на 26.10.2022 г., в ИЗ 9476/04.2022 г. и в цялата приложена към нея медицинсака документация липсва подпис на пациент или на придружаващите го лица, за получил екземпляр от епикриза, а в последна страница в ИЗ, част Издадена епикриза не са вписани дата и час на връчване на пациента, което е нарушение на чл. 293, ал. 1, т. 1 и чл. 295, т. 2 от НРД за медицински дейности за 2020 2022 г. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО - директора на РЗОК Благоевград, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила. На първо място е посочил, че в състава на арбитражната комисия, която е потвърдила констатациите на контролния орган по Протокол РД-24-1217-1/25.11.2022 г., от квотата на РК на БЛС не са включени лекари със специалности, относими към КП [номер] и КП [номер], което е в разрез с изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО и на чл. 425, ал. 5 от НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г. На второ място съдът е приел, че е нарушено правото на участие в арбитражното производство на оспорващото лечебно заведение, тъй като в чл.428, ал.2 от НРД за медицински дейности 2020 2022 г. е регламентирано правото на всяка от страните в спора да поиска отвод на член на арбитражната комисия, което предполага заповедта на директора на РЗОК за назначаването й да бъде връчена на ЛЗ. На следващо място първоинстанционният съд е изложил доводи за липса на мотиви в оспорения адм. акт, позовавайки се на това, че след като арбитражната комисия не е стигнала до единодушно решение, директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност несъмнено има право да наложи санкции (неустойки), но следва да мотивира акта си, включително и да обсъди направените в хода на административното производство възражения, в който смисъл са разпоредбите на чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК, което в случая не било сторено. При извършената от касационната инстанция проверка и при съобразяване с приложимите правни норми, настоящият съд намира така постановеното решение за неправилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства, като е изяснил фактическите обстоятелства по спора, но е тълкувал същите в разрез с относимите към тях материалноправни разпоредби. Приетият по делото като писмено доказателство Протокол РД-24-1217-1/25.11.2022 г. от извършената проверка, разпоредена със Заповед РД 24-1217/22.11.2023 г. на директора на РЗОК, представлява официален документ, който не е оспорен в хода на съдебното производство по установения ред и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства. Обективираните в него констатации не се оспорват от ответника по касация, с оглед на което следва да се приеме, че безспорно са налице установени нарушения на чл. 292, т. 10, чл. 295, т. 2, чл. 293, ал. 1, т. 1 и чл. 295, т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. по отношение на двама пациенти. Касае се за нарушения, свързани с оформяне на медицинската документация на пациентите, а не във връзка с изпълнение на клиничните пътеки. Действително съобразно разпоредбата на чл. 75, ал.3 от ЗЗО, в арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 по чл. 74, ал. 3 от с.з. В този смисъл е и разпоредбата на чл.425, ал.5 от НРД за медицински дейности за 2020-2020 г., съобразно която, при осъществяване на правомощията си по ал. 4 директорът на РЗОК включва в арбитражната комисия за всеки конкретен случай посочените по реда на ал. 3 представители на РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Първоинстанционният съд е посочил, че лекарите от квотата на РК на БЛС, включени в състава на Арбитражната комисия, са с несъответстващи на процесните КП специалности, с изключение на д-р А. Т., който е кардиолог, което е установено от справка в публичния електронен регистър на РС БЛС Благоевград, а за членовете на Арбитражната комисия от квотата на РЗОК Благоевград изобщо липсват данни за придобита специалност, няма данни относно образованието и квалификацията на тези членове, поради което не може да се прецени съответствието на квалификацията им с предмета на спора. Настоящият съдебен състав обаче намира, че в конкретния случай не е налице нарушение на посочените разпоредби, а и дори да се приеме, че формално е налице такова, то това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неправилно е приел АС Благоевград. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения за разрешаване пред административния орган въпрос. Конкретния случай не е такъв. Както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт, констатираните нарушения не са свързани с изпълнение на клиничните пътеки, а с оформяне на медицинската документация на пациентите и са на формално извършване. Ето защо невключването в състава на арбитражната комисия на специалисти от съответните на КП специалности няма как да повлияе на решението на Арбитражната комисия /която не е стигнала до единодушно решение по процесните два случая/, нито върху решението на административния орган, издал оспорената заповед. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите за нарушено право на участие на лечебното заведение в арбитражното производство, свързано с регламентираното от чл.428, ал.2 от НРД за медицински дейности 2020 2022 г. право да поиска отвод на член на арбитражната комисия. Неосигуряването на тази възможност би представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила само в случай, че са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно безпристрастността и независимостта на член от комисията, даващи основание да се поиска отвод. Такива твърдения обаче не са направени нито в хода на административното производство, нито при провеждането на съдебното такова. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите, че административният акт не е надлежно мотивиран. В същия е налице позоваване на мотивите на членовете на Арбитражната комисия, които са гласували за налагане на санкции във връзка с констатираните нарушения, но са налице и самостоятелни мотиви във връзка със всички съществени обстоятелства, които е следвало да бъдат съобразени от административния орган при преценката му. Съобразено е и обстоятелството, че нарушението по т.1 от заповедта е извършено за първи път, а това по т.2 от същата е повторно, т.к. лечебното заведение е било санкционирано за същото по вид нарушение, осъществено в рамките на същата календарна година, което е обусловило и размерите на наложените финансови неустойки за всяко от нарушенията. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че процесното лечебно заведение правилно и в съответствие с материалния закон е било санкционирано по т.1 и т.2 от оспорения пред първата инстанция административен акт. Като е извел различен правен извод Административен съд - Благоевград е постановил своя акт при допуснато нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК за отмяна на същия. Предвид изясняване на спора от фактическа страна, вместо оспореното решение, следва да бъде постановено друго по същество, като жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД - гр. Благоевград против процесната заповед следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме за основателно. На същия се следват разноски за двете съдебни инстанции, а именно 200 лв. заплатена ДТ за касационно оспорване, както и сумата от по 200 лева за юрисконсултско възнаграждения за всяка една инстанция или в общ размер на 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,