Решение № 801 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4571/2008 г.

Решение № 801 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4571/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 249/08 от 22.12.2008 г. по касационна жалба, подадена от Р. Г. К. е допуснато касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК. на решение № 70 от 2.06.2008 г., постановено по гр. д. № 2110/2004 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението по гр. д. № 580/2001 г. на Софийски градски съд и вместо това А. С. Н. и Г. Н. Г. са осъдени да заплатят на касаторката К. по 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от деликт, причинен от наследодателят им Н. Г. Н. и законната лихва върху тези главници от 18.09.1999 г. и обезщетение за имуществени вреди от двете по 740 лв., ведно със законната лихва от 17.04.2001 г. Със същото решение е отхвърлен искът на касаторката против третата наследница С. Н. Ж. за същите суми и за разликата до пълния предявен размер - 12500 лв. за неимуществени вреди. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 53 от ЗН и чл. 52 от ЗЗД и необоснованост. Ответниците по касация А. С. Н., С. Н. Ж. и Г. Н. Г. не вземат становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 18.09.1999 г., наследодателят на ответниците Н, починал на 4.07.2005 г. е нанесъл удар на ищцата Р с дървена касетка в областта на главата и дясното рамо, в резултат на което получила охлузване в теменната област на главата, изкълчване в областта на дясната раменна става и счупване на мишничната кост на дясната ръка, в резултат на които е търпяла силни болки в продължение на три месеца, но особено силни през първия месец и това трайно затруднило движението на дясната ръка. Получила е стрес, в резултат на който е започнала да и пада косата. Наложило се да взема лекарства, чиято стойност СМЕ определели на около 50 лв. месечно и да й бъдат направени шестдесет масажа на стойност 450 лв. За останалите заболявания - инсипиден диабет, остеопороза и исхимична болест на сърцето не е констатирана причинна връзка с инцидента от СМЕ, приета от въззивната инстанция. Въззивният съд е приел, че общата дължима сума за неимуществени вреди от причинения деликт на ищцата от наследодателят на ответниците е 9000 лв., а размера на доказаните имуществени вреди е 2220 лв. но е отхвърлил иска за 1/3 от тези суми, които е приел, че са припадащи се на С. Н. Ж. и поради това, че тя е направила отказ от наследство, не ги дължи. Осъдените ответници не са обжалвали решението в частта, с която е уважен иска по отношение на тях. Правният въпрос, за разрешаването на който е допуснато касационно обжалване е "припадащата се част на отказалият се от наследството от задълженията, включени в него поемат ли се от останалите наследници". С обжалваното решение, въззивният съд е отговорил отрицателно на този въпрос. Това разрешение на поставения правен въпрос е неправилно, защото противоречи на материалния закон и съдебната практика. Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалият се от наследството уголемява дяловете на останалите наследници. Наследството включва както права, така и задължения. Всеки един от наследниците отговаря за задълженията, с които е обременено наследството съобразно дела, който получава (Р-19-85-II, Р 219-86-II) (При отказ от наследство делът на другите наследници се увеличава не само относно правата, но и със задълженията. (Р 677-79-I) При отказ от наследство, заявен от някои от низходящите на починалия, преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата при действието на СК от 1985 г., предвид отмяната на нормата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. (ТР 148-86-ОСГК, т. 1) При постановяване на въззивното решение, съдът не се е съобразил с нормата на чл. 53 от ЗН и цитираната последователна съдебна практика на ВС. Неправилно е приел, че общия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 9 000 лв., но на ищцата следва да се присъдят само 6000 лв., съобразно дела на двете ответници. А. С. Н., Г. Н. Г. Действително щом С. Н. Ж. се е отказала от наследството, по отношение на нея иска правилно е отхвърлен, но за приетите размери, до които е прието, че иска за неимуществени и за имуществени вреди са основателни, те е следвало да се уважат по отношение на двете ответници, които не са заявили отказ от наследство. Настоящата инстанция приема, че поради това, че ответниците не са обжалвали въззивното решение, определените общи размери на обезщетенията за неимуществените вреди на ищцата, изразяващи се в болки от получените травми, стрес и трайно затруднение на движението на дясната ръка до размер 9 000 лв. и за имуществени вреди до размер на 2220 лв. не следва да се намалят. Същевременно няма основание да се присъжда по-висок размер на обезщетенията, тъй като определения съответства на характера и степента на уврежданията и времето, през което ищцата е следвало да търпи последствията от тях и на обществения критерий за справедливост, въздигнат в правен с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Не са в причинна връзка с увреждането от наследодателя на ответниците сметките към Т. и болките и страданията и необходимите лекарства за заболяванията инсипиден диабет, остеопороза и исхимична болест. Разходите за заплащане на домашен помощник през периода, докато е била в гипс, ищцата не доказва в размера, в който претендира, тъй като показанията на двамата свидетели, доведени от нея са противоречиви относно това кому е плащано и в какъв период от време. По тези съображения, съдът намира, че правилно исковете са отхвърлени за разликата над 9 000 лв. за неимуществените вреди и за разликата над 2220 лв. за имуществените вреди. Определените размери на обезщетението за неимуществени вреди и за имуществени вреди следва да се разпределят между двете наследници, които не са направили отказ от наследството, т.е. всяка от тях дължи по 4500 лв. За обезщетение за неимуществени вреди и по 1110 лв. за имуществените вреди. От този размери те са осъдени да заплатят съответно по 3000 лв по първата претенция. и по 740 лв. по втората претенция. С оглед приетото по-горе, те дължат и разликата от по 1500 лв. за неимуществени вреди и от по 370 лв.имуществени вреди. Решението на въззивния съд, с което исковете са отхвърлени в тази част следва да се отмени и вместо това да се присъдят и тези суми, ведно със законната лихва от 18.09.1999 г. за неимуществените вреди и от 17.04.2001 г. за имуществените вреди, от която дата се претендират с исковата молба. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение