Решение № 6648 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2025 г.

Пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем без търг в случаите по чл. 24а, ал. 2, т. 6 на собственици или ползватели на животновъдни обекти, които отглеждат пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд Земеделие, държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 5. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят съобразно броя и вида на регистрираните животни.. Изменения са предвидени във всички алинеи на чл. 37и ЗСПЗЗ от ал. 1 до ал. 13. Съгласно неговия § 11, законът влиза в сила от 1 януари 2025 г., с изключение на § 1, 3, § 4 относно чл. 37и, ал. 6 и 13, § 8, 9 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. След като процедурата е започнала преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ, то приложение следва да намерят разпоредбите в редакцията им преди изменението с ДВ, бр. 33 от 12.04.2024 г. Безспорно редакцията на чл. 37и., ал. 1 ЗСПЗЗ /изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г./, предвижда, че пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 /земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б/. Липсата на данъчни задължения следва да бъде установена към датата на постановяване на оспорения протокол. Административният орган е процедирал законосъобразно, като е извършил служебна справка по електронен път чрез системата RegX на 25.04.2024 г. и въз основа на данните от нея е приел, че Б. Г. Ш. има задължения към НАП. Липсата на задължения на лицето към друга по-късна дата /с оглед представените Удостоверение с изх. 160202400128147 от 15.05.2024 г. и Удостоверение с изх. 160362402470273 от 15.05.2024 г./ не опровергава данните от приобщената по преписката справка от НАП. Напротив, те се подкрепят от приложените към жалбата декларации образец 1 за дължими ЗОВ за м.01, м. 02, м. 03.2024 г. и документи за заплащане на данъци и осигуровки, който са извършени след 25 число на месеца следващ месеца за който се отнасят, по-конкретно на 26.03.2024 г., 30.03.2024 г. и 29.04.2024 г. Обосновано първостепенният съд е приел, че е налице и второто основание, въз основа на което жалбоподателят не е бил допуснат до процедура за разпределение, а именно - няма вписани животни в животновъдния обект в [населено място] под 0203560009 /стар 4156-0008/. Въз основа на приложената по делото Справка за животни ОЕЗ към 25.04.2024 г., изготвена служебно от електронен регистър на БАБХ, безспорно се установява, че в посочения животновъден обект няма вписани животни, а животните, които Б. Ш. е описал в приложение 1 към подаденото заявление се виждат описани в обекта, регистриран в гр. Карлово под 364980013 /стар 4300-0048/. Справката е изготвена във връзка с изискванията на чл.37и, ал. 4 и ал.5 ЗСПЗЗ. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, че съгласно чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ /в приложимата редакция, преди изменението ДВ, бр. 33 от 2024 г./, пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, а не в съседно землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни. Едва с изменението в сила от 01.01.2025 г. е предвидено, че пасищата, мерите и ливадите се разпределят между лицата по ал. 1, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище в същата или в съседна община, независимо от областта, в която се намира. При тази релевантна нормативна уредба липсват основания да се приеме, че след като територията на Община Брезово е съседна на територията на община Карлово, е допустимо разпределяне на паша от ОПФ и на територията на съседна община. Всяко едно от констатираните несъответствия с изискванията на специалния закон е самостоятелно и достатъчно основание заявителят да не бъде допуснат до разпределение на имотите от общинския поземлен фонд. Констатациите в протокол 1 от 25.04.2024 г. не са били опровергани от представените по делото доказателства и не променят изводите, направени в него. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че правилно и обосновано съдът е преценил, че процесното решение на комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, назначена със заповед 410/04.04.2023 г. на кмета на Община Брезово е законосъобразен административен акт. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. При съобразяване на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, касаторът следва да заплати на ответника разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 750 лева, които са доказани по основание и размер.