Решение № 12920 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2014 г.

Решение № 12920 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2014 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 391 от 27.06.2014 г., постановено по адм. дело № 158/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик /АС/. С решението съдът е осъдил Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков" гр. Пазарджик да заплати на Анатолий Владимирович Пономарев сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменения незаконосъобразен акт - Заповед № 325/28.04.2005 г. на директора на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков". Първата касационна жалба е подадена от Анатолий Владимирович Пономарев, с която се обжалва решението като неправилно и се иска уважаване на исковата претенция в пълен размер от 5000 лева. Втората касационна жалба е подадена от Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков", представлявана от адв. Минева с която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като се иска отмяната му и отхвърляне на иска. Претендира се адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касационна жалба на Анатолий Владимирович Пономарев - Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков", в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков". Ответната страна по касационна жалба на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков" - Анатолий Владимирович Пономарев, в писмен отговор, изразява становище за недопустимост на касационната жалба като подадена след преклузивния 14-дневен срок и алтернативно за неоснователност на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба на Анатолий Владимирович Пономарев за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Касационната жалба на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков" гр. Пазарджик е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство се прекрати. Видно от приложеното по делото съобщение обжалваното решение е връчено на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков" гр. Пазарджик на 03.07.2014 г. чрез директора на гимназията, а касационната жалба е подадена на 25.07.2014 г. По делото липсват данни за подаването и по пощата, поради което се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба на Анатолий Владимирович Пономарев се явява неоснователна. Производството е образувано по предявен от Анатолий Владимирович Пономарев, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков" за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева. Претендираното обезщетение е за неимуществени вреди изразяващи се в психо-емоционален стрес, депресия, болка, обида и страдание вследствие на издадена незаконосъобразна Заповед № 325/28.04.2005 г. на директора на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков", с която е разпоредено внасянето до 05.05.2005 г. на сумата от 800 евро - такса за една учебна година като ученик в дневна форма на обучение за завършване на XII-клас. Административен съд Пазарджик след събиране на надлежни доказателства и изслушване на свидетели е приел исковата претенция за частично основателна и е присъдил обезщетение на Анатолий Владимирович Пономарев в размер на 1000 лева ведно с лихви, като за горницата до 5000 лева иска е отхвърлен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за частична основателност на исковата претенция, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретния случай АС гр. Пазарджик правилно е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков". Във връзка с размера на определеното обезщетение, първоинстанционния съд основателно е намалил същото съобразно правилата на чл. 52 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди предпоставя преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Справедливо обезщетяване по смисъла на цитираната норма означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице от незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Първоинстанционния съд правилно и обосновано на доказателствата е присъдил обезщетение в размер на 1000 лева като е съобразил конкретните обстоятелства по делото. Предвид изложеното, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,