Решение № 1126 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2019 г.

Решение № 1126 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба на изпълнителен директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, против решение № 332 от 26.02.2018 г. по адм. дело № 2314/2017 г. на Административен съд Бургас /АС-Бургас/, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. №К-1092-12/15.06.2017 г. на ИД на "Водоснабдяване и канализация"ЕАД, по подадено заявление с вх. №К-1092-6 от 13.06.2017 г. от Д. Димитров, и преписката е върната на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД за произнасяне по заявлението.

1. частна жалба на Д. Димитров против определение № 850 от 16.04.2018 г. по адм. дело № 2314/2017 г. на Административен съд Бургас, с което е оставена без уважение молба на Димитров за допълване постановеното решение по делото в частта за разноските.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и в молба от 06.03.2019 г. Претендира разноски за касационната инстанция. В качеството му на ответник по частната жалба оспорва същата по съображения изложени в писмено становище. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба чрез адвокат М. Маринов в писмен отговор и в молба от 19.11.2019 г. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. В качеството му на частен жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, Административен съд Бургас е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но следва да бъде отменен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е счел, че ответникът в първоинстанционното производство е задължен субект по ЗДОИ по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ вр. § 1, т. 4, б. "в" от ДР ЗДОИ, а поисканата информация от заявлението на Димитров: 1. незаверени преписи от всички договори, сключени от дружеството и попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП; 2. незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са неформални); 3. счетоводна справка, от която да е видно какъв е общия размер на платените суми по посочените в т. 1 договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор каква сума на кой доставчик и на коя дата е заплатена; , относно сключените договори по ЗОП е служебна обществена информация по чл. 11 ЗДОИ вр. чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, която няма абстрактен характер, а е конкретна и касае договорите по чл. 20, ал. 4 ЗОП, счетоводните документи по чл. 20, ал. 5 ЗОП и справка за платените суми с информация на кой доставчик каква сума е платена и кога.

АС-Бургас е приел, че в обжалвания отказ липсват мотиви относно наличието на надделяващ обществен интерес, а непроизнасянето от органа дали такъв е налице, води до неговата незаконосъобразност. Изложил е съображения, че задължения субект неправилно е приложил разпоредбите на чл. 31, ал. 1 – ал. 5 ЗДОИ.

Решението на АС-Бургас в частта по т. 1 и т. 2 от заявлението е постановено в съответствие с материалния закон. Споделят се заключенията на съда, че заявлението изцяло отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Правилни са изводите на АС-Бургас, че се касае за служебна обществена информация, и органът в тази част следва да направи преценка по чл. 31, ал. 5 ЗДОИ вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и § 1, т. 6 ДР ЗДОИ, за което да изложи конкретни мотиви в решението по чл. 34 ЗДОИ. Задълженият субект следва да съобрази и прецени дали и съответно коя част от исканата информация засяга трети лица, налице ли е хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ при съобразяване с § 1, т. 5 от ДР ЗДОИ. В случай, че в относимите документи се съдържат лични данни, те следва да бъдат заличени на основание чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ. В тази му част решението а АС-Бургас като законосъобразно следва да се остави в сила.

Решението на АС-Бургас в частта по т. 3 от заявлението е неправилно и следва да се отмени като постановено при наличие на соченото основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поисканата счетоводна справка, от която да е виден общият размер на платените суми по поисканите договори в табличен вид с информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена, не представлява налична информация, и се налага да бъде изготвена допълнително от задължения субект, което не се предвижда от ЗДОИ. Данните в исканата справка се съдържат в договорите и в първичните счетоводни документи, които задължения субект трябва да предостави. Постановеният отказ в тази част е законосъобразен, като задължения субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация единствено за целите на ЗДОИ.

Частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна.

С постановеното решение № 332 от 26.02.2018 г. по адм. д. № 2314/2017 г. АС-Бургас е отменил оспорения акт и е осъдил "Водоснабдяване и канализация"ЕАД да заплати на Д. Димитров сумата от 10 лв., представляваща заплатената държавна такса.

С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е оставил без уважение молбата на Д. Димитров, чрез адвокат М. Маринов-САК, и на адвокат М. Маринов-САК, с искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта относно направените разноски, а именно: присъждане на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

За да достигне до този резултат съдът е приел наличие на злоупотреба с процесуални права от жалбоподателя Д. Димитров, предвид установен при извършена служебна проверка значителен брой заявления по ЗДОИ от множество лица с роднински връзки между част от тях, подали искания за предоставяне от един същ задължен субект по ЗДОИ, на идентична информация с тази, претендираната от жалбоподателя пред първата инстанция Д. Димитров, и съответно образувани административни дела, по част от които процесуално представителство е осъществявано от адвокат М. Маринов, които обстоятелства изключват неумишлено поведение и указват на упражняване на процесуални права с цел облагодетелстване, изразено в получаване на разноски.

Определението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила, по следните съображения:

Производството по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е инициирано пред АС-Бургас с молба вх. № 3668/29.03.2018 г. от Д. Димитров и от адвокат М. Маринов-САК, с която е поискано допълване на решение № 332 от 26.02.2018 г., като:

• На осн чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адвокат Д. Димитров-Благоевградска адвокатска колегия, се присъдят следните разноски: 500 лв., представляваща минимално адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред АС-Бургас; 500 лв., представляваща минимално адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството по адм. д. № 12344/2017 г. ВАС, V-то отд.;

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА регламентира възможността адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, като съгласно ал. 2 на чл. 38 в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

От прочита на цитираната разпоредба е видно, че правото на адвокатско възнаграждение възниква за лицето- адвокат или адвокат на Европейски съюз, оказал безплатно адвокатска помощ в хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1-3, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.

В конкретния случай страната по делото- Д. Димитров и адвоката, осигурявал безплатна правна помощ съгласно представените по делото пълномощни и договор за безплатна правна помощ от 09.08.2017 г., адв. М. Маринов, са поискали в молба вх. № 3668/29.03.2018 г. в производство по чл. 248 ГПК допълване на решението и присъждане разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА - адвокатско възнаграждение, но в полза на страна по делото- Д. Димитров, каквото право на адвокатско възнаграждение за страната не е предвидено в посочената разпоредба на ЗА. Фигуративното присъствие в молбата за допълване пред първостепенния съд на адвокат М. Маринов като подател и лице пописало тази молба, не променя горните изводи предвид еднозначното волеизявление на молителите в т. 1 от цитираната молба.

Предвид изложеното само на това основание молбата за допълване на решение № 332 от 26.02.2018 г. по адм. д. № 2314/2017 г. АС-Бургас е следвало да се отхвърли, до който резултат е достигнал АС-Бургас в обжалваното определение.

Съобразно изхода на спора и претендираните разноски, на касатора следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция.

С оглед на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,