Решение № 65 от 7.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 333/2014 г.

Решение № 65 от 7.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 333/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. с. /ЕС/ на [жилищен адрес] вх. "Б", [улица]в [населено място], чрез адв. Б. Р., против въззивното решение от 3.10.2013 г. по гр. д. № 633/2013 г. на Хасковския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 26.06.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на районния съд, [населено място], като недопустимо. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна, като вместо това се уважи предявения иск или делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът А. Т. Ч. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 39 от 30.01.2014 г. на ВКС. В него е прието, че поставеният процесуалноправен въпрос за допустимостта на общия исков ред за предявяването на осъдителен иск при наличие на предвидена в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на производството по предявения иск. В представената съдебна практика са разгледани по същество искове за парични суми по взети решения на ОС на ЕС, поради което и имплицитно е прието, че същите са допустими, в противоречие на направения в обжалваното решение обратен извод. Поради това и касационното обжалване е допуснато при приложение на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а с оглед липсата на изрична практика по поставения правен въпрос за съотношението между общия исков процес и заповедното производство е прието наличието и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения процесуалноправен въпрос касационният съд намира, че заповедното производство, уредено в Глава 37 на Част V ГПК е предвидена от законодателя факултативна възможност при определени предпоставки да се постигне целения правен резултат за удовлетворяване на определени вземания, съгласно чл. 410, респ. чл. 417 ГПК. Това производство обаче не препятства възможността защитата да бъде реализирана чрез предявяването на иск по общия исков ред с оглед принципа на диспозитивното начало, както и целените правни последици от предявяването на иска по общия ред. Този извод се обосновава с различната същност на исковото производство, в което се установява съществуването на вземането за разлика от заповедното, в което се създава съдебно изпълнително основание при формалното наличие на предвидените предпоставки, без да се проверява дали вземането съществува. Връзката на заповедното производство с общия исков процес се проявява в случай на оспорване на вземането, предмет на заповедта, за който законът предвижда предявяване на иск за установяване на това вземане, по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК. Затова и двете производства за търсената съдебна защита са отделни такива и възможността за постигането й по реда на заповедното производство не изключва реализирането й по общия исков ред. Поради това приетата допустимост на предявените искове за заплащане на парични суми по взети решения на ОС на ЕС в представените от касатора съдебни решения се споделя от настоящият състав като правилна съдебна практика. Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на ОС на ЕС подлежат на изпълнение, независимо от уредената в чл. 40, ал. 1 от с. з. възможност да се иска отмяна на незаконосъобразно решение по съдебен ред. Предвидената в чл. 38, ал. 2 възможност при неизпълнение на решението в определения срок председателят на УС /управителят/ да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК не представлява процесуална пречка за предявяване на иск със същия предмет, какъвто е този на решението на ОС на ЕС, тъй като не е налице сила на пресъдено нещо, както и не е поискано издаване на заповед за изпълнение. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна и тъй като липсват изложени съображения по същество на спора, делото следва да се върне на въззивния съд за извършване на тези процесуални действия по разглеждане на спора с излагане на съображения по съществото му, въз основа доводите на страните и събраните по делото доказателства. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящето производство разноски, претендирани от касатора. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, II г. о. в настоящия състав,