Решение № 4229 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2020 г.

Решение № 4229 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив против решение № 1063 / 22.06.2020 г. по адм. дело № 38 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност (поради нарушение на материалния закон, необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на събраните по делото доказателства и неизлагане на мотиви за дефиниране предмета на спора) – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът счита, че издадения от него отказ за плащане на суми по договор с лечебното заведение не материализира административен акт, поради което образуваното съдебно производство е недопустимо. Ответникът по касационната жалба – УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, чрез адв. Р. В. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила съдебното решение. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно приложените към писмения отговор доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил отказ на директора на РЗОК – Пловдив за плащане на два броя медицински изделия, обективиран в таблица № 415 / 19.12.2019 г., получена по електронен път от лечебното заведение за вложени от него медицински изделия при пациенти с ИЗ № 45517 / 2019 г. и ИЗ № 56962 / 2019 г. Решението е недопустимо по аргумент от чл. 159, т. 1 АПК. Посочената таблица не е акт по смисъла на чл. 21 АПК. Касае се за спор по изпълнение на договорни задължения. Липсва законова уредба, дефинираща материалноправните основания за издаване на подобен административен акт. Писмените доказателства по делото сочат, че в случая се касае за доставка на медицински изделия на едро по договор, сключен между НЗОК и доставчик на едро, отчетени от лечебното заведение при условията на поправена грешка, заплащани напълно на основание чл. 13, ал. 2, т. 2, б. "б" от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Обн. ДВ, бр. 24 от 31.03.2009 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2019 г. – в сила от 01.06.2019 г.) В хипотеза на осъществена медицинска дейност от лечебното заведение и получени медицински изделия от доставчик с договор с НЗОК, за последния се предполага правото да получи дължимото плащане, при условие, че са налице и останалите материалноправни предпоставки за това. Наред с горното настоящият състав на Върховния административен съд счита за необходимо да отбележи, че заявеният спор между страните касае неизпълнение на индивидуален договор, за който се прилагат правилата на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за медицинските дейности от 2018 г. За този период на действие на нормативната уредба във връзка с правоотношенията, произтичащи от неизпълнение на индивидуалните договори за болнична помощ, детерминиращи като правни последици отказ за плащане на дължими суми Върховният административен съд е изградил трайна съдебна практика и настоящият спор не налага изоставянето й. Съгласно чл. 352 от НРД – 2018 изпълнителят на болнична помощ ежедневно подава файлове по електронен път в утвърдени от НЗОК формати за оказаната за денонощие дейност. Файловете трябва да съдържат изискуемата информация, изчерпателно изброена в подзаконовия нормативен акт. Подписват се от изпълнителите на БМП с усъвършенстван електронен подпис (УЕП) по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕП. Оказаната болнична медицинска помощ се подава най-късно до 17, 00 ч. на първия работен ден, следващ деня на извършване на дейността, като при констатиране на грешки в подадената информация, свързани с регистрационни данни, номенклатури, договорена дейност и договорен капацитет на лечебното заведение като брой и вид болнични легла (съгласно правилника за устройството и дейността на лечебното заведение и за срока на договора), изпълнителят на БМП получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и подаденият файл не се обработва от НЗОК до получаване на нов с коректни данни. Коригирани данни се с отстраняване на грешките се форматират в нов файл, който се приема най-късно до 10, 00 ч. на втория работен ден, следващ деня на извършване на дейността. Въвеждане на други грешни данни във файла от изпълнителя на болнична помощ не е повод за корекция на данните. Националната здравноосигурителна каса не заплаща за дейност, която не е подадена в ежедневните файлове и не е приета от информационната система на НЗОК в упоменатите срокове. Ежедневно подадената по електронен път информация се обработва в информационната система на НЗОК. След окончателната обработка за календарен месец в срок до 15, 00 ч. на седмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо одобрената и отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП/АПр, и съответните основания за отхвърляне. Месечното известие се подписва от директора на РЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице с УЕП съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕП. Предвид горното месечното известие, изготвено и подписано от директора на РЗОК като представляващ възложителя НЗОК по двустранно сключения договор с изпълнителя на болнична помощ, не съдържа волеизявление за отказ от заплащане на дейностите, а има уведомителен характер във връзка с предстоящи плащания. Издадената справка не е акт, с който се налага санкция или писмена покана за неоснователно получени суми. Спорът е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. Освен това няма предвидена процедура за издаване на такъв акт - отказ за заплащане на суми, който да подлежи на обжалване по административен ред, каквото оспорване се твърди в жалбата. (В този смисъл виж определение № 2442 / 26.02.2018 по адм. дело № 15/2018 г. на ВАС; определение № 8318 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6866/2018 г.; определение № 6147 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2018 г., VI отд.; определение № 6757 / 8.05.2019 г. на ВАС по адм. дело № 3803 / 2019 г. VІ о. ). В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 80 от ЗЗО споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, ако не се стигне до съгласие чрез арбитраж. Цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране по чл. 76 чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, за които се предвижда изричен съдебен контрол по реда на АПК. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба против акт, който не подлежи на оспорване (чл. 159, т. 1 АПК). Предвид изхода на спора в тежест на лечебното заведение следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на по 100, 00 лева за всяка инстанция, както и сумата от 200, 00 лева, платена ДТ по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение