Решение № 2590 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2010 г.

Решение № 2590 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново и на Неджет Неджат Макак /в качеството му на едноличен търговец/ от гр. Бяла Слатина, против Решение № 193 от 18.05.2010 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 635 по описа за 2009 г., съответно, в частта му, с която по жалба на ревизираното лице е отменен ревизионен акт /РА/ № 900115/30.05.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с Решение № 327/05.08.2009 г., в частта му, с която за данъчни периоди съответно м. 04 и м. 09.2007 г., е отказан данъчен кредит в размери съответно над 28 299,12 лв. и 2 547,97 лв. главници и съответни лихви по доставки на дизелово гориво на "Крав мага" ЕООД и "Контакт-72" ЕООД и в тази, с която жалбата на ревизираното лице в останала част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на директора на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод за реалност на част от фактурираните доставки на дизелово гориво. Иска се отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба Неджет Неджат Макак от гр. Бяла Слатина не взема становище по нея. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, тъй като съдът не съобразил издаването на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 80107/18.08.2008 г., с който на ревизираното лице е признат данъчен кредит по доставките, по които е получател в данъчен период м. 12.2007 г. Необосновано съдът приел, че не е доказана реалността на цялото фактурирано количество дизелово гориво. Иска се отмяна на решението в тази част и на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба директор на Д "ОУИ" В. Търново, чрез юрк. Ушилова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като жалбата на данъчната дирекция е основателна, а тази на ревизираното лице - неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 04, 09, 10 и 12.2007 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 59 621,73 лв. по доставки на дизелово гориво по 4 бр. фактури с издател "Крав мага" ЕООД и по 5 бр. фактури с издател "Контакт-72" ЕООД, определено е задължение в размер на 59 493,58 лв. главница и са начислени лихви в размер на 16 501,32 лв. лихви. Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на 205 938 литра дизелово гориво като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит по фактурите на РЛ-получател. За да отмени частично РА, административният съд е приел, че част от доставките са доказани, защото: по фактурите има плащане - по банков път към единия и в брой към другия доставчик; доказано е заприходяване на фактурираните количества в счетоводството на РЛ по сметка 302; съгласно приетото в съдебното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза, доставките на гориво са довели до приходи от дейността на ревизираното лице, които са съпоставими с разходите по заплащането им; представените в ревизионното производство товарителници, пътни листа и складови разписки не си противоречат и са отразени в счетоводството на ревизираното лице. Като е разгледал възраженията на ответника относно начина на транспортиране на процесното гориво, съдът е приел, че доколкото товароносимостта на автомобила - цистерна, с който се приема, че е извършен превозът е 6 940 литра и предвид броя на товарителниците и пътните листа е осъществяван по един курс за всяка доставка, посоченото количество е превозено на всеки курс, поради което в този размер по всяка фактура е доказана реалността на доставките и в съответния размер следва да де признае правото на данъчен кредит. Решението в отменящата РА част е постановено при необоснованост, довела и до неправилно прилагане на материалния закон. Основателно в касационната жалба на данъчната дирекция се поддържа, че необоснован е изводът за кореспонденция между представените пътни листи, товарителници, складови разписки и приемо-предавателни протоколи. Последните са подпечатани с печати на прекия доставчик и ревизираното лице, но няма имена на лицата, които са ги подписали, нито място, на което е предадена стоката. В представените товарителници като място на натоварване на стоката е записано с. Мировяне, където се е твърдяло, че преките доставчици имат база за съхранение на горива, а в пътните листа маршрутът е София-Бяла Слатина и обратно. Основателен е и генералният касационен довод на директора на Д "ОУИ", че съдът, от една страна, е приел, че представените доказателства имат доказателствена сила, но от друга - не са съвсем достоверни. Изброените доказателства са частни свидетелстващи и диспозитивни документи, които не притежават обвързваща съда и страните материална доказателствена сила. Съдът, констатирайки невъзможността да се превози на един курс фактурираното във всяка фактура, придружена с приемо-предавателен протокол, товарителница и др. количество гориво, по същество е приел, че тези доказателства не отразяват вярно посочените в тях стопански операции. Изводът му, че доставките са осъществени до размера на вместимостта на цистерната е произволен. Еднакво житейски и логично и възможно е с една цистерна на един курс да бъде превозено по-малко количество гориво от вместимостта й, както и никакво количество. Съдът в мотивите си изобщо не е коментирал задълбочено капацитета на доставчиците да доставят дизелово гориво. Представянето на фактури на предходни доставчици с идентичен предмет не са достатъчно доказателство в тази насока. При ревизията преките доставчици не са били открити на декларираните данъчни адреси, по отношение на единия от тях в административната преписка са приложени ревизионни актове, с които на дружеството са установени данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери. В съдебното производство също не е осъществен контакт с доставчиците, нито вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е проверявало счетоводствата им. Представянето, като отговор на искане за представяне на доказателства от трето неучастващо в делото лице, на копия на същите доказателства като изброените по-горе от лице, посочено като пълномощник и на двата преки доставчика не променя доказателствената стойност на вече приетите доказателства. Съдът е приел, че по две фактури от м. 10 и по една фактура от м. 12.2007 г. жалбата е неоснователна, тъй като тези фактури били част от стоков поток с предходен доставчик "Старт А. Н. ", по чийто доставки на гориво на прекия доставчик "Контакт - 72" ЕООД с РА е отказано право на данъчен кредит поради липса на реални доставки. Съдът е приел, че не е установено безспорно, че доставчикът е разполагал с количествата горива, предмет на пряката доставка към жалбоподателя, но за тези фактури са събрани абсолютно същите доказателства относно реалността на доставките като тези относно фактурите, по които се признава данъчен кредит. По всички процесни фактури няма убедителни доказателства, че доставчиците са разполагали с фактурираните /или по-малки от тях/ количества горива. В ревизионното производство е установено, че в счетоводството на ревизираното лице за ревизираните периоди е отразено гориво на обща стойност 71 583,19 лв., доставено от други доставчици, по които доставки с процесния РА е признато право на данъчен кредит. С потвърждаващото РА Решение на директора на Д "ОУИ" е изложен допълнителен мотив за отказ на данъчен кредит, в тази връзка, че количеството на доставено гориво, по което е признат данъчен кредит е било достатъчно за осъществяване на дейността на РЛ като земеделски производител. По същество, този допълнителен мотив, означава, че според органите по приходите, не е доказано количество дизелово гориво в процесния размер да е използвано, да се използва или да бъде използвано за последващи облагаеми доставки при липса на убедителни доказателства за наличие на място за съхранението му. Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза не дава убедителен отговор на този въпрос, както необосновано е приел първоинстанционният съд. При приемането на заключението в откритото съдебно заседание на 01.03.2010 г., вещото лице изрично е заявило, че разходните норми на гориво за осъществяване на конкретните видове стопанска дейност се определят от агронома, отговарящ за съответните култури, на самото предприятие, а също и че не може да отговори дали изписаните литри гориво отговарят на тези норми. В заключение, жалбоподателят не е доказал реалните доставки на дизелово гориво като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит. В т. 53 от мотивите на решение от 19 септември 2000 г., постановено по Съдът на Европейските общности подчертава, че правото на данъчен кредит се упражнява само във връзка с дължимия ДДС, т. е. този, който съответства на осъществена облагаема доставка. Пак там е подчертано, че правото на данъчен кредит не се разпростира върху данък, който е станал дължим само защото е посочен във фактурата. Оплакването в касационната жалба на ревизираното лице, че съдът не съобразил издадения АПВ/ № 80107/18.08.2008 г., с който му е признат данъчен кредит по доставките, по които е получател в данъчен период м. 12.2007 г., е неоснователно. Посоченият акт е издаден след промяната на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, съгласно която издаването на АПВ като процесния не е пречка за възлагане на ревизия по общия ред за същия данъчен период. Предвид изложеното, решението в отменящата РА част и в съответната му част за разноските следва да се отмени като вместо него да се постанови друго, с което жалбата против РА в посочената част да бъде отхвърлена, а в останалата част - да се остави в сила. При този изход на процеса търговецът дължи на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 025,48 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК