Решение № 8608 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от А. Т. срещу решение № 1757/12.02.2026 г., постановено по адм. д. № 2325/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на А. Т. срещу решение № 2153-03-177 от 09.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 20.05.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. По подадено заявление от 20.09.2024 г., считано от 19.08.2024 г. на А. Т. е отпусната лична песия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер по чл. 70, ал. 12 от КСО. За периода от 10.10.2005 г. до 19.08.2024 г. лицето е представило трудова книжка, която не е приключена по законоустановения ред. За същото време има издадени 2 удостоверения от осигурителя УПМБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД София, съответно, че от 10.10.2005 г. лицето работи като санитар в отделение по образна диагностика, на 7-часов работен ден и ползва допълнителен отпуск. От контролните органи на НОИ е извършена проверка за установяване на условията, при които е полаган труда. Съставен е констативен протокол от 07.03.2025 г., от който се установява, че съгласно данните от трудови договори, длъжностни характеристики, фишове за заплати, заповеди за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения, протоколи за дозиметрични измервания с посочени стойности, лицето не е работило непосредствено с източници на йонизиращи лъчения, няма допълнително възнаграждение за работа в йонизираща среда, за периода от м.01.2024 г. до м.08.2024 г. е работила при условията на трета категория труд. Служителите на длъжност санитар в отделението не извършват трудова дейност в непосредствена близост с източници на йонизиращи лъчения, съответно А. Т. не е работила постоянно в йонизираща среда и не отговаря на условията по чл. 2, ал. 12 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и чл. 9, ал. 20 от инструкция № 13 за прилагане на наредбата. Издадено е удостоверение УП-3№ 941 от 19.02.2025 г. от осигурителя, в което е посочено, че труда, полаган от лицето от 10.10.2005 г. до 01.09.2024 г. като санитар в отделение по образна диагностика е от трета категория. С разпореждането от 20.05.2025 г., считано от 19.08.2024 г. при зачетен осигурителен стаж по продължителност и видове категории към същата дата 3 години, 6 месеца и 20 дни от втора категория, 35 години, 10 месеца и 4 дни от трета категория, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 40 години, 3 месеца, 14 дни, без превръщане 39 години и 4 месеца и навършена възраст [възраст], на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, отпуснатата на лицето пенсия е изменена в реален размер – 667, 54 лв., към който съгласно §7ж от преходните и заключителни разпоредби на КСО е включена и сума от 60 лв., или общо 727, 54 лв. С разпореждането осигурителният стаж за периода от 10.10.2005 г. до 19.08.2024 г. е зачетен по условията на трета категория труд. При обжалването по административен ред, решаващият административен орган е отхвърлил жалбата. Съобразил е, чл. 2, т. 12 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно който от втора категория е трудът на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6. Съобразил е чл. 9, ал. 20 от инструкцията, съгласно която от втора категория е трудът, положен от длъжности, обхванати с чл. 2 от наредбата – работниците, специалистите и ръководните служители, работещи в среда на йонизиращи лъчения с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, като в ал. 21 е посочено, че участието в осъществяването на видовете дейности и работи по ал. 20 се доказва с трудови договори, длъжностни характеристики и други, регламентиращи задължения за работа, първична документация, доказваща плащания, свързани с реализирането на такава дейност. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на А. Т. е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че с допълнително споразумение от 21.09.2005 г. е определено работното място на А. Т., като същото е отделение образна диагностика, рентгеново отделение. С допълнително споразумение от 15.12.2023 г. е определено работното място на лицето, като същото е стационарен блок, отделение образна диагностика, конвенционален рентген и ултразвукова диагностика. Посочен е основен и допълнителен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда и чл. 156, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Установено е, че изпълнителният директор на лечебното заведение е определил персонал който не работи непосредствено с източници на йонизиращи лъчения в отделението по образна диагностика, като под номер 3 е вписана А. Т.. Установено е,, че във фишовете за работната заплата няма включено допълнително възнаграждение за работа в йонизираща среда. От работодателя е представена обяснителна записка с пояснението, че санитарите и медицинските сестри от отделение по образна диагностика не работят непосредствено с източници на йонизиращи лъчения. Първоинстанционният съд е приел, че представените доказателства и изслушаната съдебно-икономическа експертиза не водят до категорично заключение при определяне на категорията на полагания от лицето труд, тъй като, от една страна определените в длъжностната характеристика задължения не отговарят на изискванията на чл. 2, т. 12 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране за постоянна работа в йонизираща среда, Осигурителят не е изплащал допълнително възнаграждение за работа в среда с йонизиращи лъчения и е осигурявал лицето на основание за осигуряване код 01 – за работещи в условията на трета категория труд, но от друга страна осигурителят е включил лицето в списъка на лицата по чл. 64 от Наредбата за радиационна защита, като я определя като облъчвано лице категория Б, което не работи непосредствено с източник на йонизиращи лъчения, определил е право на 22 дни допълнителен годишен отпуск и 7-часов работен ден, като в картата за оценка на професионалния здравен риск са посочени едновременно риск от първа и от втора степен. Първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде установено по безспорен начин, че лицето е работило целогодишно и постоянно в среда на йонизиращи лъчения, за да може да се приеме, че полаганият труд е от втора категория. Приел е, че тези обстоятелства не се установяват от събраните по делото доказателства. Приел е, че от длъжностната характеристика следва, че не се предвижда пряк досег с апаратурата излъчваща йонизиращи лъчения. По отношение на предоставения на лицето допълнителен отпуск е приел, че Наредбата за видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск не изисква допълнителен отпуск да бъде осигурен единствено на лица, които са постоянно в среда на йонизиращи лъчения. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както правилно е определил първоинстанционният съд, спорът между страните е следва ли да се зачете като втора категория трудът, полаган от лицето в периода 01.01.2005 г. – 01.09.2024 г. на длъжност санитар в отделение по образна диагностика в УПМБАЛ Св. Йоан Кръстител, който е зачетен като трета. Съгласно чл. 2, т. 12 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения. Съгласно чл. 9, ал. 20, т. 12 от инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, от втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране по т. 12 – работниците, специалистите и ръководните служители работещи в среда на йонизиращи лъчения с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, включително работещите по ликвидиране на последиците от дейността на ликвидираната фирма Редки метали, както и част от персонала на АЕЦ Козлодуй. Съгласно ал. 21 участието в осъществяването на видовете работи и дейности по ал. 20 се доказва с трудови договори, длъжностни характеристики, заповед и други, регламентиращи задължения за работа, първична документация, доказваща плащания, свързани с реализирането на такава дейност. Към доказателствата за плащания се включват и допълнителните възнаграждения за работа в среда с йонизиращи лъчения на основата на комплексното оценяване на условията на труд, ако балната оценка по елемент йонизиращи лъчения е 70 и повече точки съгласно наредбата за комплексно оценяване на условията на труд. Решението на първоинстанционния съд е съобразено с изслушаната по делото съдебна експертиза, съгласно което не може да се приеме, че при осъществяване на трудовата си функция, А. Т. е била изложена непрекъснато и постоянно на влиянието на вредните йонизиращи лъчения, което да обуславя признаването на труда от втора категория. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че изслушаната експертиза е съдебно-икономическа и не може да даде отговор на поставени въпроси във връзка с обстоятелството дали трудът се полага в условия, които излагат работника или служителя на йонизиращи лъчения постоянно. Първоинстанционният съд, за да се даде отговор на поставения въпрос е следвало да назначи и изслуша експертно заключение от вещо лице със специалност инженер, физик или радиолог, който да даде отговор и на въпроса дали жалбоподателката е била изложена постоянно на йонизиращо лъчение. Искане в тази насока е било направено от процесуалния представител на жалбоподателя по спора, но същото е определено като неоснователно от първоинстанционния съд. Това обстоятелство налага отмяната на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд При новото разглеждане на делото, съдът следва да назначи съдебна експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице инженер, физик или радиолог, който да даде отговор на въпроса дали лицето е полагало постоянно труд, при който постоянно е било изложено на йонизиращи лъчения. Експертът следва да съобрази вида на осъществяваната от лицето трудова дейност, длъжностната характеристика за длъжността, мястото на полагане на труда, както и обстоятелството дали осъществяваната от лицето дейност попада в случаите по чл. 9, ал. 20 т. 1-57 от инструкцията. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и обстоятелството на включване на лицето в списъка по чл. 64 от Наредбата за радиационна защита. Следва да съобрази и обстоятелството на определен допълнително 22 дни платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, както и 7-часов работен ден. Следва да се съобрази и заповед № 91-2 от 27.01.2020 г., издадена на основание чл. 156 от Кодекса на труда във връзка с чл. 4 от наредбата за определяне на видовете работа, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, в която заповед под № 12 е посочено отделение по образна диагностика, което включва всички работещи в среда на йонизиращи лъчения – лекари, медицински сестри, рентгенови лаборанти, санитари. Следва да съобрази и заповед № 83 от 12.02.2024 г., издадена на основание чл. 137 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 2 и чл. 3 от Наредбата за определяне на видовете работа, а които се установява намалено работно време, в която заповед е посочено отделението по образна диагностика, което включва всички работещи в среда на йонизиращи лъчения – лекари, медицински сестри, рентгенови лаборанти, санитари. При съобразяване на така направените фактически и правни изводи, тази съдебна инстанция установява пропуск на първоинстанционния съд да установи конкретните условия на труд функции и задачи на мястото на работа и длъжност на лицето, при преценката на работата й с йонизиращи лъчения. При съобразяване на тези обстоятелства, решението а първоинстанционния съд следва да се отмени, делото да се върне за разглеждане от друг състав на същия съд. По претенциите на страните за разноски, произнасянето следва да е по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение