Решение № 5923 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б., всички действащи чрез пълномощника адвокат Димитрова, срещу решение 3422 от 05.11.2024 г., постановено по административно дело 629/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е: 1) отхвърлено оспорването им на решение 1012-04-48#1/01.08.2024 г. на директора на ТП (Териториалното поделение на НОИ (Националния осигурителен институт) Велико Търново, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане РО-5-04-01644494/01.07.2024 г. на ръководителя на КР на ДОО при същото ТП на НОИ; 2) осъдени жалбоподателите да заплатят на ТП на НОИ Велико Търново съдебни разноски за производството в размер на 150 лв. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е съдебното решение да бъде отменено и да се присъдят деловодните разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Велико Търново, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството на настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касаторите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С разпореждането от 01.07.2024 г., жалбата срещу което е отхвърлена с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 01.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, ръководителят на контрола по разходите на ДОО, началник на отдел Краткосрочни плащания и контрол в ТП на НОИ Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е наредил касаторите да внесат сумата по съставеният им ревизионен акт за начет РМ-5-04-01603764/07.06.2024 г. в общ размер 2917.00 лв. (главница 2736.76 лв. и лихва 180.24 лв.). Задължението произтича от причинена щета на бюджета на ДОО от неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) на Г. И. Р. за времето от 01.06.2023 г. до 31.03.2024 г. Пенсията е била отпусната и изплащана въз основа на експертно решение (ЕР) на ТЕЛК, първи състав към МБАЛ Павликени (чиито персонални членове са били жалбоподателите) от 02.10.2023 г., определило при освидетелстването на Р. 50 % ТНР за констатирано заболяване [заличен текст] . С ЕР от 21.02.2024 г. специализиран състав на НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК по оценката, като възприемайки същата диагноза и отправна точка, е констатирал, че за последната се следва 40 % ТНР. В резултат на това пенсията на Р. е била прекратена, защото не попада в хипотезата за право на получаване на ЛПИОЗ. Последвала е частична ревизия по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване), разпоредена със заповед от 08.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново и приключила с издаване на ревизионен акт за начет (РАН), съставен на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно който членовете на ТЕЛК следва да възстановят заедно със законната лихва неправомерно изплатените пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Именно за събиране на дължимите суми по този РАН е издадено процесното разпореждане от 01.07.2024 г., потвърдено със решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново от 01.08.2024 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Великотърновския административен съд. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу това решение, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че то е издадено от компетентен орган в установената форма при спазване на административнопроизводствените правила, и е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Пред административния съд не е имало спор по фактите, спорът е бил относно наличието на предпоставките по чл. 110, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от КСО да се търси имуществена отговорност от жалбоподателите. След направения обстоен анализ на установените факти и относимата правна регламентация Административен съд - Велико Търново е обосновал извод за наличие на визираните в оспорения акт основания за ангажиране имуществената отговорност на касаторите. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК, понеже, ако ТЕЛК бе определила процента на ТНР на Р. съобразно критериите по НМЕ (Наредбата за медицинската експертиза), то не биха били налице предпоставките по чл. 74 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, същото не би имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и такава не би му била отпусната. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторите пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторовите възражения са неоснователни. Материално законосъобразен е изводът в процесните разпореждане от 01.07.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и решение от 01.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ, възприет обосновано и от първоинстанционния съд, че е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на касаторите по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Цитираната разпоредба е приложима при причиняване на щети на ДОО от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на медицинските разпоредби при издаването им . Отговорността в такива случаи е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на членовете на ТЕЛК и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. Ирелевантни в този контекст към спора за законосъобразност на административния акт са доводите на касаторите във връзка с липсата на виновно поведение на лекарите от ТЕЛК при издаване на тяхното ЕР в нарушение на специалната нормативна уредба. В настоящия случай няма спор, че лицата в качеството си на лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертно решение, въз основа на което е било издадено разпореждане, с което на Г. И. Р. е била отпусната лична пенсия за инвалидност при трайно намалена работоспособност 50 % и степен на увреждане, който процент за установеното заболяване на освидетелстваното лице обаче е фиксиран на 40 % в приложимата нормативна уредба, поради което и специализираният състав на НЕЛК го е определил така, отменяйки по оценката обжалваното пред него решение на ТЕЛК. В случая не се касае за извършвана в условията на оперативна самостоятелност експертна дейност по оценяване на функционалния дефицит от заболяването, а до подвеждане на установените вид и степен на увреждане/трайно намалена работоспособност, в която хипотеза органите на медицинската експертиза действат в условията на обвързана компетентност и са длъжни да определят % на ТНР според съответната (правилно установена от тях самите) отправна точка, т.е. става въпрос за безспорно установено нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 1 от НМЕ, вр. част 7, точка 15.3 от приложение 1 към НМЕ. Предвиденият в цитираната отправна точка процент на трайно намалена работоспособност - 40 %, е строго фиксиран от нормотвореца и не подлежи на преоценка от страна на ТЕЛК, която първоначално е определила 50% ТНР, и именно поради това е отпусната и изплащана на Р. недължима ЛПИОЗ. Следователно налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено от НЕЛК, и отпуснатата неправомерно въз основа на него пенсия за инвалидност. Последното несъмнено представлява щета за ДОО. Решението на ТЕЛК е породило правни последици, поради и което на лицата е съставен процесния ревизионен акт за начет, в който параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. Следва да се отбележи и, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. тримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници (арг. чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). Без значение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 от КСО), защото ако обсъжданото ЕР на ТЕЛК не е било издадено с посоченото по горе съдържание, тогава и ЛПИОЗ на Р. не би била отпусната и изплащана недължимо. Неоснователно е и направеното касационно оплакване за нарушени съдопроизводствени правила, каквито нарушения при касационната проверка се оказаха неналични. Производството пред Великотърновския административен съд по чл. 118 от КСО във връзка с чл. 145 и следв. от АПК е протекло при съобразени процесуални норми. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т.т. 1-5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет и потвърждаващо го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на държавното обществено осигуряване вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на касаторите са изведени чрез преценка на правилно установените факти и относимите норми на КСО и НМЕ. Предвид гореизложеното тезата, формулирана в касационната жалба, не може да бъде кредитирана. По доводите на касаторите Великотърновският административен съд се произнесъл подробно и аргументирано. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. При споделяне напълно на мотивите на съда, към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, проверяваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, платимо от касаторите. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на ТП на НОИ Велико Търново, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение