Решение № 4299 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, подадена чрез гл. юрк. Димитрова, против решение 27525 от 18.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 5634/2024 г., с което е отменено негово решение 640/14.05.2024 г. /32-851655 и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 4 000 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу решение 640/14.05.2024 г. /32-851655 на директора на ТД Митница Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба Тисенкруп Матириалс България ООД, ЕИК 131474168, със седалище и адрес на управление гр. София, район Кремиковци, ж.к. Враждебна, Складово-производствена база, представлявано от Х. Михов, чрез процесуален представител адв. Д. Денкова, оспорва същата като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение 640/14.05.2024 г. /32-851655 на директора на ТД Митница Пловдив, с което за стоките, допуснати за свободно обращение по МД, съгласно таблици, предвид обективните им характеристики е отхвърлен декларирания код на държава на произход EU Европейски съюз и е определен нов код на държава на произход TR Турция. За същите стоки на основание чл. 77, § 1, б. а) и § 2, чл. 87 § 1 и чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54 и чл. 56 ЗДДС на Тисенкруп Матириалс България ООД са определени допълнителни задължения за доплащане, както следва: допълнително (защитно) мито в размер на 1 618 438,08 лв. и ДДС в размер на 323 687,81 лв., представляващо разлика между реално платените и подлежащи на плащане публични държавни вземания, ведно с дължимата на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 1 ЗЛДТДПДВ, лихва за забава.

Административен съд София-град е приел за установена следната фактическа обстановка:

1. Производството пред митническия орган е в хипотезата на последващ контрол съгласно чл. 48 от Регламент 952/2013, като със Заповед 3АМ-120/32-35217/27.01.2023 г. на директора на Агенция Митници (изменена със заповеди от 31.03.2023 г. и 31.05.2023 г.) е разпоредено установяване на законосъобразността на действията на Тисенкруп Матириалс България ООД при внос на стоки поставени под митнически режими свободно обращение, митническо складиране, активно осъвършенстване и реимпорт с едновременно допускане за свободна обращение и освобождаване за потребление на стоки, както и за заплащане публични задължения при поставяне на същите стоки в съответния режим за периода от 01.01.2020 г. - 01.01.2023 г.

1. В хода на проверка са изискани данни, обяснения, справки информация от проверяваното дружество, като при анализ на представената в отговор информация е установено, че за посоченият период търговското дружество основно допуска за свободно обръщение изделия от обхвата на Глава 72 "Чугун, желязо и стомана на КН, преимуществено доставятни от Турция. Във връзка с представените документи за деклариране на стоките, е идентифициран риск от неправилно деклариране на произход на стоки, попадащи в обхвата на посочената Глава 72. За констатациите и резултатите от проверката е изготвен доклад BG009999/1/3A/14.08.2023 г.

3.Данните за проверените митнически декларации са представени Таблично в оспореното решение.

3.1. По отношение на митнически декларации в Таблица 1 и 2 е установен деклариран код Европейски съюз, като преференция е посочен код 100, т.е. без преференции. Като държава на изпращане е декларира Турция. Към данните са приложени сертификати за движение EUR. 1. издаден от турските митнически власти с посочена страна на произход страни от ЕС - Франция, Испания, Финландия, Германия, Италия, Белгия и др. Прието е, че сертификатите за произход се издават във връзка с преференциални търговски договорености между ЕС и партньорски държави и не следва да се ползват за целите на доказване непреференциален произход. Посочено е още, че съгласно чл. 2 §. 1 от Регламент за изпълнение 2019/159 произходът на всеки продукт, за който се прилагат защитни мерки се определя съобразно действащите в ЕС разпоредби относно непреференциалния произход. Съобразно Решение 1/2009 на Съвместния Комитет, създаден съгласно споразумение между ЕОВС и Турция относно търговия с продукти в обхвата на Договора за създаване на ЕОВС сертификатите за движение не могат да бъдат приети като доказателства за произход в съответствие с изискванията за прилагане допълнително мито съобразно Регламент 2019/159. Съгласно чл. 12 от Решение 1/2009 условията за придобиване на произход следва да бъдат изпълнени без прекъсване в ЕС или Турция, поради което когато стоките с произход изнесени от ЕС се върнат, те трябва да се считат за стоки без произход освен ако не се докаже, че върнатите стоки са същите като изнесените и не са преминали през други операции, освен необходимите за запазване в добро състояние.

3.2. За проверявания период са установени 5бр. МД за допускане за свободно обращение с митнически декларации износ от Турция и внос в България, като стоките са под код 31. 51. Същите МД са описани на стр. 6 от оспореният акт, таблица 3. Прието е, че дружеството не представя документи и доказателства в подкрепа на обясненията си, именно че стоките представляват предимно ламарина и нямат съществена обработка преди закупуване. С аналогични на по-горе посочените аргументи не е признат сертификати за движение EUR. 1. Не е признат декларираният произход ЕС и е определен произход Р Турция.

3.3. По отношение на стоките по МД описани на стр. 8 от решението, таблица 4, с аналогични на горепосочените мотиви не е признат сертификат за движение EUR. 1. Наред с това е прието, че за целите на третирането на дадени стоки като връщани стоки по смисъла на чл. 203 от Регламент 952/2013 вр. чл. 158 от делегиран регламент на ЕК 2015/2446 следва да е налице съвпадение в декларираното описание в МД за стоките при напускането им на територията на ЕС и МД за тяхното връщане. Прието е, че процесните стоки не отговарят на това условие.

3.4. Относно стоките под режим допускане за свободно обращение с износител ЕД 3/1 на МД "HASCELIK S.. VE TIC. A. S. по 43 бр. описани в таблица 5 от оспореното решение е констатирано, че във всички МД е деклариран произход ЕС и са приложени сертификати за движение EUR. 1. със страни на произход Румъния и Германия, които са издадени от посочения доставчик. Направен е извод, че липсва каквато и да било идентификация на процесната стока. Сертификат тип 2. 2. също не нотифицира конкретно стоката (липсва номер на партида/бубина).

3.5. По отношение на стоките по таблица 6, описани в МД за допускане в режим свободно обръщение, за които е деклариран внос в Турция и износ страни от ЕС, са установени несъответствия между вносните и износните декларации и съпътстващи документи, както и наличие на разлики в тарифните кодове за внос в Турция и внос в България, поради което не може да се идентифицира, че стоката е тази, която е изнесена от ЕС за Турция и впоследствие внесена в България. Прието е, че от представените от дружеството документи не може да се определи безспорно произхода на стоките, поради което декларираният произход ЕС не е признат и е определен такъв от Турция.

3.6. Относно стоките по таблица 7 и описаните МД за допускане свободно обращение в страната на стоки, е установено, че не са представени допълнително документи за произход, поради което и спрямо тях по аналогичен начин не е признат декларираният произход ЕС.

3.7. За стоките по таблица 8 е прието, че не може да се установи безспорно идентичност на изнесена от ЕС към Турция и внесената обратно стока, в непроменен вид.

1. В заключение, административният орган е стигнал до извод, че произходът на всички проверени МД за стоки следва да бъде определен по реда на чл. 2 от Регламент за изпълнение 2019/159 в съответствие с действащите норми относно непреференциалния произход, като се отчете и чл. 60 от Регламент 952/2013 и чл. 32-34 от делегиран Регламент на ЕК 2015/2446. Посочено е изрично, че чл. 57 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕК е неприложим, тъй като защитните мерки по Регламент 2019/159 не се считат за специални преференциални разпоредби при внос. Прието е, че представената от дружеството информация не доказва по безспорен начин идентичността на изнесената към Турция стока и връщането и в непроменено състояние се счита, че тя е с произход Турция, което води до наличие на основание за промяна произхода и съобразно чл. 1 § 6 от Регламент 2019/159 е приложено защитно мито в размер на 25%.

Въз основа на така установените факти АССГ е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Решаващият съд е обосновал извод за отмяна административния акт, като е приел, че решението на митническия орган е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според АССГ, противно на възприетото от административния орган, по силата на чл. 16 "Доказателства за произход §. 1 от Решение 1/2009 на съвместния комитет създаден съгласно Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в oбхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24 февруари 2009 година за изменение на протокол 1 към споразумението - Продуктите с произход от Общността, които се внасят в Турция, и продуктите с произход от Турция, които се внасят в Общността, се ползват от разпоредбите на споразумението при представяне на едно от следните доказателства за произход, а именно буква "а сертификат за произход EUR. 1, образец за който е даден в приложение IIIа. Според първоинстанционния съд същата разпоредба е инкорпорирана и в текста на чл. 14 б. а от Споразумението между ЕОВС и Република Турция във връзка с търговията на продукти попадащи в обхвата на Договора за създаване на ЕОВС Протокол 1 за правилата за произход.

Решаващият съд се е позовал на практика на СЕС по аналогични хипотези, в които сертификатът за движение представлява писменото доказателство за преференциалния произход на дадена стока и ако се приеме, че освен тези доказателства за произход могат да бъдат използвани и други доказателствени средства, това би накърнило единството и сигурността на прилагането на споразуменията за свободна търговия, сключени с трети страни (Решение от 23 февруари 1995 г. по дело Bonapharma, C-334/93, R., стр. I-319, точка 16).

Решаващият съд е достигнал до извода, че като не е приел представените сертификати за движение и е отрекъл техният произход, без изложил съображения допускащи подобна дерогация, административният орган е постановил незаконосъобразен акт.

Крайният извод на съда е, че не са били налице предпоставките, установени в чл. 77, § 1, б. а) и § 2, чл. 87 § 1 и чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54 и чл. 56 ЗДДС за определяне на допълнителни задължения за доплащане от Тисенкруп Матириалс България ООД за допълнително (защитно) мито в размер на 1 618 438,08 лв. и ДДС в размер на 323 687,81 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба на директора на ТД Митница Пловдив се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания са за необоснованост на съдебния акт.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Между страните не се спори, че всичките МД, обект на последващ контрол, са подадени във връзка с осъществен внос от Турция, предшестван от износ към Турция от ЕС.

Правилно АССГ е приел, че като не е приел представените сертификати за движение и е отрекъл техният произход, без да изложи съображения за подобна дерогация, директора на ТД Митница Пловдив е постановил незаконосъобразен акт. Действително, изложените съображения относно приложимостта на чл. 243 пар. 4 от Регламент за изпълнение 2015/2447 са принципно верни, но същите са неотносими към правния спор, доколкото за да бъде констатирано, че декларираният произход е неправилен и като следствие да бъде определен нов произход, то следва да бъде отречена доказателствената сила на сертификата за движение, като документ, удостоверяващ именно този произход. Несъмнено тежестта за това е върху митническата администрация.

Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд правилно е приел, че Тисенкруп Матириалс България ООД е представило наред с документите при вноса на стоките и допълнителни обяснения, вкл. данни за движение на стоките. При оформянето на вноса по процесните МД (84 бр.) дружеството е представило неоспорени доказателства за произход (сертификати EUR 1). В случай, че е имал каквото и да било съмнение относно автентичността и истинността на представените доказателства (издадени от турската митническа администрация), административният орган е имал възможност да проведе съответните процедури по проверката им по реда на чл. 33 от Протокол 1 относно определянето на понятието продукти с произход и методите на административно сътрудничество към Решение 1/2009 на Съвместния комитет. Подобна проверка не е направена, а проверяващите органи в доклада от последващия контрол изрично са посочили, че митническите органи не оспорват валидността на представените документи за преференциален произход. В решението на директора на ТД Митница Пловдив е възпроизведена тази констатация и отново е призната истинността и автентичността на представените документи за произход. Нещо повече, в рамките на последващия контрол не са събрани каквито и да е данни, които да сочат турски произход на внесените от Тисенкруп Матириалс България ООД стоки по процесните МД за внос. В тази връзка и доколкото липсват доказателства за установяване на направените в доклада (и в оспореното решение) фактически констатации и по аргумент но чл. 84л, ал. 3 от ЗМ, констатациите на митническите органи за турски произход не се считат за истински до доказване на противното. Без събирането на каквито и да е доказателства, които безспорно и категорично да указват на турски произход, не може да бъде направена и проверка за тази констатация. В този смисъл доколкото процесното решение определя нов произход, като така променя съществени елементи на МД за внос по процесните 84 бр. МД, решаващият орган необосновано и недоказано е определил турски произход. Твърдението на административния орган за турски произход е само предположение, но не и доказан със средствата н методите на законодателството извод, тъй като не са събрани никакви доказателства, нито пък са наведени някакви факти и обстоятелства, сочещи че мястото на производство, или на последната съществена икономически обоснована обработка и преработка да тези стоки е в Турция.

Основателно АССГ се позовава на практиката на СЕС като извежда извод, че изискването за валидно доказателство за произход не би могло да се счита за обикновена формалност, която може да бъде пренебрегната, когато мястото на произход се установява с други доказателствени средства (в този смисъл Решение от 25 февруари 2010 г. по дело Brita, C-386/08, Сборник, стр. I-1289, точка 57). В практиката на СЕС нееднократно се посочва, че органите на държавата износител следва да установят произхода на дадена стока и че митническите администрации на държавите членки по принцип трябва да признаят преценките, извършени от митническите органи на държавата износител, особено когато преференциалният режим е създаден с международно споразумение, обвързващо Съюза с трета държава въз основа на реципрочни задължения (в този смисъл Решение от 15 декември 2011 г. по дело Afasia Knits D., C-409/10, Сборник, стр. I-13331, точка 29, както и Решение от 8 ноември 2012 г. по дело Lagura Vermцgensverwaltung, C-438/11, точки 34 36).

Наред с това следва да се има предвид, че правилата за определяне на непреференциален произход (чл. 60 МКС, доразвити в чл. 31-36 от Делегиран Регламент 2446/2015 г.) изискват да се анализират обстоятелствата свъззани с мястото на производство и/или добив на стоките, а когато става дума за намесата на две или повече държави в производството на стоката се изследва държавата или територията на последната съществена обработка или преработка (в този смисъл т. 54 от Решение на СЕС от 21.09.2023 г. по дело С-210/2022 г., а също така и т. 38 от Решение на СЕС от 20.05.2021 г. по дело С209/20 г.

По така изложените съображения решението на АССГ като обосновано и правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски разноски в размер на 53 780 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в касационното производство, както и доказателства за заплащане на сумата. Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат не съответства на фактическата и правна сложност на спора и са налице основания да бъде намалено.

Настоящият съдебен състав приема също така, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото е представен отговор на касационната жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание, представил е също така и кратки писмени бележки (допълнение към изложението в съдебно заседание). С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 53 780 лева, а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 4000 лв. за настоящата инстанция.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение