Решение № 2505 от 9.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница - Варна при Агенция "Митници, чрез юрк. Димитрова, против решение 9/28.04.2022 г., постановено по адм. дело 661/2021 г. по описа на Административен съд - Русе. С решението е отменено по жалба на "Ром Азия Груп" ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], представлявано от управителя Ж.-А. Андронеску, Решение към MRN 19BG002002012406R2/25.07.2019 г. с рег. 32-315991/06.10.2021 г. на директора на ТД "Митница Варна" към Агенция Митници, с което се определя по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 нова митническа стойност, съответно за стока 1 2 750,00 лв., за стока 2 15 251,88 лв., за стока 3 8 740,95 лв., за стока 5 18 744,60 лв. и за стока 7 126 960,00 лв., както и нов размер на дължимите публични вземания (мито) за същите стоки, респ. дължима сума за доплащане на мито 16 669.40 лв., ведно с лихва за забава върху главницата на осн. чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че е налице неправилна преценка на събраните доказателства. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди обжалваното митническо решение. В условията на евентуалност моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ром Азия Груп" ЕООД, по съображения изложени в представена писмена защита, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С оспореното Решение към MRN 19BG002002012406R2/25.07.2019 г. с рег. 32-315991/06.10.2021 г. директорът на Териториална дирекция "Митница Варна" е приел, че не са отпаднали съмненията по отношение на декларираната от "Ром Азия Груп" ЕООД договорна стойност на стоките под 1, 2, 3, 5 и 7 от митническата декларация. Като допълнително основание за възникване на съмнение относно декларираната митническа стойност на процесните стоки, е посочено и обстоятелството, че при извършена проверка на дружеството вносител (проведено разследване ОС/2020/0489/В3 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), съвместно с Генерална инспекция на митниците на Китай, е установено, че в МД с MRN 19BG002002020568R0/03.12.2019 г., с вносител Ром Азия Груп" ЕООД е посочена фактурна стойност приблизително 3 пъти по-ниска отколкото отразената в износната китайска декларация вместо 76 233,90 USD е посочено 26 026,35 USD, като номера на фактурата и номера на контейнера, с който е превозвана внасяната стока съвпадат. За този случай било издадено и решение за оспорване на декларираните митнически стойности. С решението си административният орган е определил по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 нова митническа стойност, съответно за стока 1 2 750,00 лв., за стока 2 15 251,88 лв., за стока 3 8 740,95 лв., за стока 5 18 744,60 лв. и за стока 7 126 960,00 лв., както и нов размер на дължимите публични вземания (мито) за същите стоки, респ. дължима сума за доплащане на мито 16 669.40 лв., ведно с лихва за забава върху главницата на осн. чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013. Така постановеното решение от Административен съд - Русе е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Касационният съд намира изводите на АС-Русе за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. При разрешаването на спора АС-Русе е достигнал до обоснован и правилен извод за незаконосъобразност на процесното решение. С оспореното решение административния орган е определил нова митническа стойност, като е приел, че декларираната митническа стойност е значително по-ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на сходни стоки. Новата митническа стойност е определена по реда на чл. 74, §.2бб от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Правилен е извода на съдът, че оспорения акт е немотивиран относно определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, вместо на базата на договорната им стойност, поради което административният орган е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай съдът е констатирал, че изложените в решението мотиви не позволяват да се проверят мотивите на митническите органи за наличие на основателни съмнения в декларираната стойност на стоките. Съдът правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Липсва анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичния метод по чл.74§2 бб от Регламент 952/2013, не са изложени достатъчно факти, от които да се направи обосновано предположение, че посочените в оспорения административен акт стоки са именно сходни стоки, за да се приложи чл.74§2 бб от Регламент 952/2013. Не са изложени мотиви относно характеристиките на стоката по възприетата като база МД. Няма данни за произхода на стоките, за транспортните разходи за производителя, за търговска марка, за материалите, от които са изработени стоките. Органът е изчислил по-висока стойност, но няма доказателства какво включва тази стойност и как е изчислена. Назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, опровергава твърдението на митническите органи, че декларираната стойност не е действително платената цена за стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. От същата е видно, че декларираните по процесната МД стоки е платена изцяло по банков път. Налице е съответствие между действително платената цена за внесените стоки по фактурата и декларираната цена на стоките. Правилен е извода на съдът, че останало недоказано основателността на съмнението на митническите органи , че декларираната митническа стойност на стоките не представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, а оттук и недоказаност на абсолютната положителна процесуална предпоставка за преминаване към определянето на митническата стойност на стоката по реда на чл. 74, §2 бб от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Съгласно член 141, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса, се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съобразно параграф 2, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. В параграф 5 е посочено, че договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. В обжалваното решение е посочено, че новата митническа стойност на стоките е определена на база митническата стойност, за сходни стоки, декларирана в други конкретно посочени в решението митнически декларации. Правилни са констатациите на съда за липса на анализ на стоките по използваните за съпоставка митнически декларации, вследствие от което е необосновано твърдението, че тези стоки са сходни с декларираните в коригираната с обжалваното решение митническа декларация. Данни, които да позволят проверката на това твърдение, не се съдържат в преписката. Обоснован е направеният от съда извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, директорът на ТД "Митница Варна" към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото и направеното искане от ответната страна, в нейна полза следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 2 160 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговорената и платената сума за адвокатско възнаграждение е съобразена с фактическата и правна сложност на делото, и е ориентирана в близък до нормативно определения размер съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение