Решение № 14521 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2020 г.

Решение № 14521 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. Ангелинин от [населено място], подадена чрез адвокат М. Петрова, против Решение № 4/6.01.2020 г. постановено по административно дело № 801/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменено Разрешение за поставяне № 21/24.11.2017 г. издадено от Главния архитект на община Банско, с което на А. Ангелинин е разрешено да постави покривна конструкция към временен преместваем обект за бързо хранене, находящ се в поземлен имот с идентификатор 02676.11.18 по КК на гр. Банско, УПИ III – 18, кв. 360 по плана на гр. Банско. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесното разрешение за поставяне, като основно се излагат възражения относно допустимостта на жалбата против разрешението, както и се оспорва извода за допуснато нарушение на чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Ответната страна – В. Шошкова, по чиято жалба е било отменено разрешението за поставяне, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор, изготвен от пълномощник – адвокат. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение. Останалите ответни страни – Главният архитект на община Банско и А. Мандажиева, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, е процесуално допустима. Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав споделя основния довод, мотивирал Административен съд – Благоевград да отмени оспореното пред него разрешение за поставяне, а именно допуснатото при издаването му нарушение на чл. 56, ал. 5 ЗУТ, изискващ съгласието на собствениците на имота, когато разрешението касае чужд поземлен имот. Тази разпоредба е приложима в настоящия случай, тъй като разрешението за поставяне, се отнася за съсобствен поземлен имот, тоест част от същия се явява чужд за заявителя. Безспорно е установено по делото, че поземлен имот с идентификатор 02676.11.18 по КК на гр. Банско, представляващ УПИ III – 18, кв. 360 по плана на гр. Банско, не е еднолична собственост на заявителя и адресата на акта - А. Ангелинин, а е съсобствен между него и още две лица – А. Мандажиева и В. Шошкова. Също така е установено, че липсва изрично писмено съгласие от тези две лица или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Констатираното нарушение на чл. 56, ал. 5 ЗУТ е съществено и е достатъчно да обоснове материалната незаконосъобразност на разрешението за поставяне. Обстоятелството, че В. Шошкова е била вписана в кадастралния регистър като съсобственик на процесния имот след издаване на разрешението, не променя горните съждения. Тя е придобила идеални части от имота през 2007 г., като независимо, че е вписана в кадастъра по-късно, административният орган е разполагал с данни за това, че имотът е съсобствен, видно от представения от заявителя нотариален акт и скица, тоест е следвало да установи наличието на съгласие от останалите съсобственици, преди да пристъпи към издаване на разрешението за поставяне. Относно допустимостта на подадената жалба от В. Шошкова пред Административен съд – Благоевград, касателно нейната срочност, в съдебното решение са развити подробни мотиви, които напълно се споделят от касационната инстанция. Установено е, че процесното разрешение не е съобщено на Шошкова по надлежния ред, тоест за нея не е започнал да тече срок за обжалването му, поради което правилно жалбата й е приета за допустима. Съдържащите се в касационната жалба твърдения, че тя е узнала за това разрешение в по-ранен момент са без значение, тъй като процедурата по съобщаване на административен акт е формална и следва да бъде удостоверена по съответния ред, който в случая не е спазен. Воден от горните мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна В. Шошкова, сторените от нея съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в доказан размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,