Решение № 7303 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2015 г.

Решение № 7303 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП срещу решение № 640 от 09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 6042/2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 291300357/29.01.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с решение № 786/07.05.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, в частта, в която е отказано възстановяване на лихви върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност за данъчни периоди: 01.11.2008 - 30.11.2008 г., 01.10.2009 - 31.10.2009 г., 01.11.2009 - 30.11.2009 г., 01.05.2010 - 31.05.2010 г., 01.06.2010 - 30.06.2010 г., 01.08.2010 - 31.08.2010 г., 01.09.2010 - 30.09.2010 г., 01.10.2010 - 31.10.2010 г. и 01.11.2010 -30.11.2010 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповед № ГДО-224НЗ/28.12.2012 г. на директора на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители". Счита, че съдът е следвало да посочи на ответника, че преписката не е окомплектована в цялост и да изиска доказателства, че лицата, издали РА и възложили ревизията, заемат длъжностите, посочени като такива и то към датите на издаване на ЗВР, РД и РА. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението и връщане делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав или постановяване на решение по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ДП "Пристанищна инфраструктура", чрез процесуалния представител адв. Зарев, взема становище, че с оглед представените доказателства решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, тъй като актът не е нищожен. Твърди, че процесуалният закон задължава съда да върне делото за ново разглеждане на административния съд. Излага становище, че в случай, че се приеме, че делото следва да бъде разгледано по същество, да бъде приета касационната жалба за неоснователна и да бъдат присъдени на ДП "Пристанищна инфраструктура" разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да приеме, че РА № 291300357/29.01.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с решение № 786/07.05.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, в частта, в която е отказано възстановяване на лихви върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност за данъчни периоди: 01.11.2008 - 30.11.2008 г., 01.10.2009 - 31.10.2009 г., 01.11.2009 - 30.11.2009 г., 01.05.2010 - 31.05.2010 г., 01.06.2010 - 30.06.2010 г., 01.08.2010 - 31.08.2010 г., 01.09.2010 - 30.09.2010 г., 01.10.2010 - 31.10.2010 г. и 01.11.2010 -30.11.2010 г., е нищожен, съдът е приел, че той е издаден от некомпетентен орган. Счел е, че в хода на производството не са представени доказателства, че лицето Ю. И. В. към датите на издаване на ЗВР и РА е заемала длъжността - Началник сектор, и че е определен за орган, който може да възлага ревизии, лицето М. З. З. към датите на издаване на ЗВР, РД и РА е заемала длъжността - главен инспектор по приходите и определена за ръководител на ревизията, Е. И., Т. Д. и Р. В. Х. към датите на издаване на ЗВР и РД са заемали длъжността главен инспектор по приходите. Първоинстанционният съд е приел, че лицето, възложило ревизията, лицата издали РД и РА към датите на издаване на ЗВР, РД и РА не са притежавали правомощия да издават ЗВР, да съставят РД и да издават РА и от там ревизионното производство е започнало при липса на компетентност, което обуславя нищожността и на издадения впоследствие РА. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Установено е безспорно, че първоначалната ЗВР № 1300094 от 17.04.2013 г. е издадена от компетентен орган и надлежно упълномощен по реда на чл. 112, ал. 1 ДОПК - Ю. И. В. Със заповед на директора на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" от 28.12.2012 г., представена в съдебно заседание от 20.01.2015 г. пред първоинстанционния съд, е определил Ю. И. В., началник сектор "Ревизии и проверки" към отдел "Контрол" в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, да издава заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 113 от ДОПК и да издава резолюции за извършване на проверки. По делото не е имало спор между страните, че лицето Ю. И. В. към датите на издаване на ЗВР и РА е заемала длъжността - Началник сектор, лицето М. З. З. към датите на издаване на ЗВР, РД и РА е заемала длъжността - главен инспектор по приходите, че Е. И., Т. Д. и Р. В. Х. към датите на издаване на ЗВР и РД са заемали длъжността главен инспектор по приходите. От доказателствата по делото, включително и от тези представени пред касационния съд съгласно писмо изх. № 22-01-7536 от 23.06.2015 г., вх. № 23-29-61 от 23.06.2015 г. по описа на НАП - ОДОП гр. София, които не са били събрани пред първата инстанция, се установява, че лицето Ю. И. В. към датите на издаване на ЗВР и РА е заемала длъжността - Началник сектор, лицето М. З. З. към датите на издаване на ЗВР, РД и РА е заемала длъжността - главен инспектор по приходите, че Е. И., Т. Д. и Р. В. Х. към датите на издаване на ЗВР и РД са заемали длъжността главен инспектор по приходите. При така установените факти по делото и с оглед изложеното от страна на процесуалния представител на ответника по касация ДП "Пристанищна инфраструктура", че с оглед представените пред Върховния административен съд писмени доказателства решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, тъй като актът не е нищожен, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на административния съд, касационният съд намира, че лицето, възложило ревизията, лицата издали РД и РА към датите на издаване на ЗВР, РД и РА са притежавали правомощия да издават ЗВР, да съставят РД и да издават РА. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора от компетентната ТД на НАП е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото върнато за ново разглеждане от същия съд за произнасяне по същество на спора, предвид двуинстанционния характер на съдебното производство. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,