Решение № 1502 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7951/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Р. М. П. от град Варна, чрез адв. Н. Манолов против решение 4618/07.05.2024 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 2534/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл.107, ал. 3 ДОПК МД-АУ-35-1/31.01.2023 г. на старши инспектор в дирекция Местни данъци при община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци при община Варна. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон чл. 11 ЗМДТ, според която разпоредба задължени лица за данък върху недвижимите имоти са собствениците,а при учредено вещно право на ползване ползвателят. Твърди, че адресатът на оспорения акт не е задължено лице по ЗМДТ, тъй като не е собственик, нито ползвател на имотите, обект на облагане. Сочи, че се касае за започнало, но незавършило производство за издаване на нотариален акт за придобиване право на собственост въз основа на обстоятелствена проверка. Счита, че издаването на АУЗ на лице, което не е собственик е в противоречие с принципа за законоустановеност на задълженията за местни данъци и такси. Искането е за отмяна на решението. Ответникът директор на дирекция Местни данъци при община Варна, чрез юрк. Ж. Хаджиев моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е бил Акт за установяване на задължения (АУЗ) МД-АУ-35-1/31.01.2023 г. на старши инспектор в дирекция Местни данъци при община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци при община Варна, в частта, в която на Р. М. П. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2021 г. и 2022 г. за 9 бр. недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, [жк], местност [заличен текст] , декларирани с 9 бр. декларации по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) през 2017 г. в общ размер на 3 560.30 лева главница и 336.53 лева лихви. С обжалваното съдебно решение съдът е приел, че оспорването е допустимо, като направено от адресата на оспорения акт и в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК във връзка с чл. 4, ал.1 ЗМДТ, но неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 ДОПК е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал.1 ЗМДТ Р. Добрева старши инспектор Контролно ревизионна дейност в дирекция Местни данъци при община Варна, надлежно оправомощена със заповед 2888/15.07.2019 г. на кмета на община Варна, издадена от заместник кмета на община Варна при условията на заместване съгласно заповед К-045/12.07.2019 г. на кмета на общината и представените по делото доказателства за отсъствие на титуляра. Съдът не е констатирал нарушения на изискванията за форма и съдържания на акта. Не е установил и нарушения на процесуалните правила, като е обсъдил предпоставките за издаване на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК. По материалната законосъобразност на установените задължения за ДНИ и ТБО съдът е приел, че по силата на чл.14, ал.1 ЗМДТ, която предвижда задължение собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право на ползване, да декларира новопостроените или придобитите по друг начин имоти, правната връзка между субекта и обекта на облагане се установява въз основа на декларираното от правния субект. В конкретния случай, според съда, съществуването на правото на собственост на Р. М. П. върху процесните недвижими имоти (придобито по давност) е породено в резултат на подадените от нея през 2017 г. декларации по чл.14 ЗМДТ за тези имоти, които обвързват данъчната администрация. В мотивите си съдът е посочил, че с писмо рег. МД-Т20004592ВН_001/13.08.2020 г. на директора на дирекция Местни данъци при община Варна е отказано закриване на партидите за процесните имоти, не е подадена коригираща декларация по чл. 14, ал. 3, съответно ал. 5 ЗМДТ за промяна в декларираните обстоятелства и е приел, че данъчните декларации имат обвързващо за подалия ги правен субект действие. Доводите на жалбоподателката, че не е собственик на декларираните имоти, съдът е отхвърлил като недоказани, като е съобразил, че данните в подадените декларации съответстват на индивидуализацията на имотите, в приложеното пълномощно от 07.12.2017 г., с което е упълномощила А. З. С. да я представлява пред всички органи и да извършва всички правни действия в производството по чл. 587 ГПК. По отношение на ТБО съдът е приел, че е дължима предвид представените по делото доказателства за извършване на услугите С тези мотиви и с позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дело 7053/2021 и адм. дело 9881/2023 г. формирана по отношение на същите страни и имоти, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорените задължения за ДНИ и ТБО за 2021 и 2022 година. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. По силата на чл. 11 и чл. 64 от ЗМДТ задължени лица за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) са собствениците на недвижими имоти или ползвателите носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижими имоти. Владелецът на недвижим имот не е задължено лице за ДНИ и ТБО. В чл. 14 ЗМДТ (в приложимата по време редакция) в тежест на собствениците и ползвателите е предвидено задължение за подаване на декларация за новопостроените или придобити по друг начин имоти. Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. От цитираните правни норми следва, че връзката между задълженото лице по чл.11 и чл. 64 ЗМДТ и недвижимия имот обект на облагане с ДНИ и за който се дължи ТБО, е правна и се определя от правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване. За целите на ЗМДТ тази връзка се доказва с декларация от съответния правен субект и приложен към тази декларация документ за собственост. (В този смисъл и решение 6906 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. 8513/2014 г., VII о.). В разглеждания случай са налице единствено подадени декларации по чл.14, ал.1 ЗМДТ за недвижимите имоти, по отношение на които с оспорения АУЗ са установени задължения за ДНИ и ТБО. Посоченият в декларациите начин на придобиване на имотите по давност от 2008 не е удостоверен с документ за собственост. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента владение и определен срок от време. Владението трябва да отговаря на признаците, установени в чл. 68 ЗС. Срокът от време е определен в закона. Придобивната давност няма автоматично действие, тъй като съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Необходимо е позоваване на давността от владелеца чрез възражение, чрез установителен иск или чрез снабдяването му с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка. Нотариалният акт, издаден по реда чл. 587 и сл. от ГПК с установителното си действие констатира изтичането на придобивната давност и възникването на правото на собственост на владелеца. (вж. Таджер, В., Владение , изд. Софи-Р, 1991 г., стр. 114, т.7, стр. 125, т.11 и стр.126). По делото не са налице доказателства, че жалбоподателката е придобила правото на собственост върху процесните недвижими имоти по давност. От представената справка 133260/31.01.2023 г. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията Варна не се установява нотариален акт за придобиване право на собственост въз основа на обстоятелствена проверка за тези имоти да е вписан по името и ЕГН й в периода от 01.01.1993 г. до 31.01.2023 г. Само твърденията на лицето, че е собственик на недвижими имоти, не са достатъчни да бъде определен като такъв. Принципно вярно съдът е посочил, че съгласно чл. 99, ал. 5 ДОПК при приемане на декларации по чл. 14 ЗМДТ общинската администрация не извършва проверка на придобивното основание за собственост. В разглеждания случай изобщо липсва удостоверено придобивно основание. Във връзка с цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, формирана по актове между същите страни и за същите имоти, следва да се посочи, че предмет на оспорване по адм. дело 7053/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение е единствено валидността на АУЗ по чл. 107, ал.3 ДОПК, издаден за задължения ДНИ и ТБО за 2018 г. и съдът не се е произнесъл по съответствието на акта с материалния закон - чл.11 ЗМДТ. Настоящият състав не поддържа становището, изразено в решението по адм. дело 9881/2023 г. При липсата на доказателства, удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателката, неправилно съдът е приел, че тя е задължено лице по чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като се отмени акта в оспорената му част, в която на Р. М. П. са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 3 560.30 лева и лихви 336.53 лева за девет недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Район Аспарухово, местност [заличен текст] . При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдени разноски. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски пред първата инстанция в общ размер на 610 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 600 лева, платено в брой възнаграждение по договор за правна защита и съдействие 0000415307. За касационното производство не следва да се присъждат разноски, тъй като не се претендират такива. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,