Решение № 15948 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2008 г.

Решение № 15948 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Община Пловдив против решение по адм. д. № 1977/2007 г. по описа на АС - Пловдив. Иска отмяна на решението поради нарушение на материалния закон. Съдът не е съобразил, че в този случая продажбата не може да се осъществи на цена не по-ниска от пазарната, съобразено с действащото към момента законодателство, предвид чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Ответната страна Китан Наумов Китанов оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Твърди, че материалният закон е спазен, защото молбата му е от 26.03.2001 г., по същата е имало произнасяне със заповед, отменена по реда на съдебния контрол, като преписката е върната за издаване на законосъобразен административен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 772/15.07.2008 г. по адм. д. № 1977/2007 г. по описа на АС - Пловдив е отменена заповед № ОА- 3249/30.10.2007 г. на Кмета на Община Пловдив, с която е наредено продажба на недвижим имот частна общинска собственост за сумата от 9250 лв. на основание чл. 35, ал. 2 от ЗОС и чл. 39, ал. 3 от НРПУРОС от 22.03.2005 г., като административната преписка е върната на кмета за ново произнасяне по молбата на Китан Наумов вх. № 91-94К 18/26.03.2001 г. и прилагане на § 2 от ПМС № 235/1996 г.(отм.). В мотивите е прието, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, които са дадени с отменително решение по адм. д. № 1270/2002 г. на ПОС, с което е отменена Заповед № 3249/30.10.2007 г. на кмета на общината, като преписката отново е била върната за продажба на земя по оценка, която да се изготви по § 2, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. вр. с § 10 от ППЗДС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По делото няма спор, че наследодателят на Китан Наумов има от 1956 г. учредено право на строеж върху държавна земя за задоволяване на жилищни нужди, което право е реализирано. Няма спор и по идентичността на имота. Спорно е по какъв ред следва да се определи продажната цена, предвид обстоятелството, че молбата за закупуване на правото на собственост върху общинския парцел е от 2001 г. - при условията на свободно договаряне по § 3 от ПМС № 235/1996 г. или по преференциалните цени по § 2, ал. 2 от ПМС № 235/1996 г.(отм.). Всъщност по този спор има произнасяне с решение от 12.12.2002 г. по адм. д. № 1270/2002 г. по описа на Пловдивския окръжен, с което отменена Заповед № ОА-130/6.02.2002 г. на кмета на общината, като административният орган е задължен да извърши продажбата по § 2 от ПМС № 235/1996 г. (отм.). Съдът е приел тогава, че § 3, ал. 2 от ПМС № 235/1996 г. (отм.) е неприложим в случая. В случай, че административният орган не е бил съгласен с този резултат, същият е могъл да обжалва така постановеното съдебно решение. Не е упражнил това си право, решението е влязло в сила, поради което за кмета на общината е възникнало задължението да се съобрази със съдебния акт и да издаде нова заповед при спазване на указанията, които са му дадени от съда. В оспорената обаче пред административния съд заповед, административният орган е посочил, че административното производство е започнало по молба от 20.04.2007 г. и постановил заповед, която не е съобразена с указанията на окръжния съд. С цитираната молба жалбоподателят е поискал от кмета на общината да изпълни двете съдебни решения на съда по адм. д. № 1270/2002 г. по описа на ОС - Пловдив и по адм. д. № 494/2002 г. по описа на ОС - Пловдив, което задължение кмета има, предвид и наказателна отговорност, която може да понесе. Затова е неправилно твърдението на касационния жалбоподател, че административното производство е от 2007 г., след като има данни, че то е висящо от 2001 г., както обосновано е приел и административния съд. Неизпълнението на дадени със съдебно решение указания имат за последица нищожност на издадения административния акт по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Административният съд вместо да прогласи нищожността е отменил като незаконосъобразна заповедта на кмета на Община Пловдив и отново върнал преписката на кмета за произнасяне, като дал указания идентични с тези дадени вече с решение по адм. д. № 1270/2002 г. по описа на ПОС. Тъй като настоящото производство е по жалба на административния орган, касационната инстанция не следва да отменя съдебното решение с цел прогласяване нищожност на административния акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение