Решение № 3232 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2013 г.

Решение № 3232 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба на "Екорек България" ЕООД, ЕИК 106597230, със седалище и адрес на управление: с. Бели извор, община Враца, подадена чрез процесуалния му представител адв. Гонов против решение № 175/24.04.2013 г., постановено по адм. дело № 561/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 06/1102718/23.01.2012 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1206804/06.02.2012 г., издадени от главен инспектор по приходите, в частта, в която същите са потвърдени с Решение № 251/11.05.2012 г. на Директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва чрез процесуалния си представител юриск. Стефанова касационната жалба с доводи, съдържащи се в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жабата на дружеството против Ревизионен акт № 06/1102718/23.01.2012 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1206804/06.02.2012 г., издадени от главен инспектор по приходите, в частта, в която същите са потвърдени с Решение № 251/11.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Решаващият съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Административен съд - Велико е приел, че за ревизираните периоди жалбоподателят е получател по 191 бр. фактури, издадени от 11 бр. доставчици, за които е приложима разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС. Съдът правилно е преценил, че в хода на ревизията органът по приходите законосъобразно е квалифицирал горепосочените доставки като отпадъци по см. на § 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗУО и услуги "по обработка на отпадъци" по см. на т. 47 от § 1 на ДР на ЗДДС, за които е приложим чл. 163а от ЗДДС /слънчогледовите люспи представляват производствен отпадък, гумите са опасни отпадъци, а услугите - "подреждане на гуми в склад за алтернативни горива" и "пълнене, палетизиране и товарене на месокостно брашно" са квалифицирани като услуги във връзка с обработка на отпадъци по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС/. Квалификацията на предмета на фактурите е потвърдена и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила, че във всички случаи са извършени доставки на отпадъци, съответно на услуги по обработка на отпадъци, по отношение на които също е приложима разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - Велико Търново е анализирал правилно събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, от които е установено, че за ревизираните периоди жалбоподателят е получател по 191 бр. фактури, издадени от 11 бр. доставчици, за които е приложима разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС. Спорът по делото е изцяло правен и се свежда до това дължи ли начисляване на ДДС жалбоподателят като получател на доставки на отпадъци по реда на чл. 163а от ЗДДС, за които е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон. Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" третира отпадъците - битови, производствени, строителни и опасни по смисъла и дефинициите, съдържащи се за тях в ЗУО. За тях е предвиден този специален режим, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. От заключението на вещото лице по изслушаната и възприета от настоящия съдебен състав съдебна технико-екологична експертиза безспорно се установява, че както слънчогледовите люспи, така и месокостното брашно, както и излезлите от употреба гуми представляват отпадъци. Очевидно излезлите от употреба гуми представляват опасни отпадъци по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУО (отм.), а именно отпадъци, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни и/или съдържат компонентни, които ги определят като опасни и/или са определени като такива според Базелска конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане. При ревизията е установено, че за горепосочените получени доставки, ревизираното лице не е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС и не е начислило ДДС при придобиването на отпадъците и услугите с тях. За същите доставки е приложима схема на т. нар. "обратно начисляване" на ДДС, при която данъкът се дължи от получателя на доставките. Поради факта, че това не е направено от ревизираното лице, с обжалвания РА законосъобразно е начислен ДДС. След като се касае за облагаеми доставки на стоки, за които по реда на чл. 163а - 163в от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице, в рамките на прилагането на режима на "самоначисляване" на датата на възникването на данъчното събитие за доставките данъкът става изискуем и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. При такива доставки данъкът се дължи от получателя на доставките при условията на обърнато данъчно задължение. Начислява се от получателя с издаването на два вида протоколи: 1. протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, който се съставя, когато доставчик на отпадъци или на услуги, свързани с тях, е данъчно задължено лице и в тези случаи доставчикът издава на получателя им фактура, в която не начислява данък и като основание за това посочва ( чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС); 2. за доставките на отпадъци или на услуги, свързани с тях, доставчици на които са данъчно незадължени физически лица, получателят начислява ДДС с общ протокол. Относно доводите от "Екорек" ЕООД за незаконосъобразността на РА в тази му част с доводи касаещи отказ на право на данъчен кредит на жалбоподателя, съдът ги намира за неотносими. Правният спор по настоящето дело е неначисляване от страна на дружеството-жалбоподател на дължимия данък, на основание чл. 82, а. 5 от ЗДДС. Неоснователни са възраженията на касатора, че не следва да се определя акцесорна лихва в случаите на обратно начисляване по реда на чл. 163а от ЗДДС. Цитираната практика на ВАС, касае норми, приложими при ВОП на стоки, при които получателите са издали в изпълнение на приложимите правни норми протоколи по чл. 117 от ЗДДС макар да са ги включили в по-късни данъчни периоди. В настоящият случай, който касае обратно начисляване на доставки на отпадъци и услуги, свързани с отпадъци, "Екорек България" ЕООД изобщо не е изпълнило задължението си да издаде протоколи по чл. 117 от ЗДДС, в резултат на което декларираните от дружеството резултати за съответните данъчни периоди по ЗДДС са неправилни. Ревизията е определила съобразно закона резултатите за ревизираните данъчни периоди, вследствие на доначисления ДДС, като лихвите са определени върху ДДС за внасяне за всеки данъчен период, т. е. определени са главници върху които законосъобразно се дължат лихви за забава. Неоснователна е жалбата частта й, оспорваща РА в частта му, с която на "Екорек " ЕООД за данъчен период месец юни 2011 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 4577,72 лв. по фактура № 2423004750/30.06. 2011 г., издадена от "ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ"АД с предмет "семинар за управителя на дружеството. За да се приложи визираното в закона изключение и по отношение на такива стоки и услуги да бъде признато право на данъчен кредит е необходимо да бъде доказано по несъмнен начин, че те са свързани с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства в тази насока, а и от представените такива в хода на съдебното производство - превод на български език на програмата за участие в този семинар не се установява, че се касае за дейност пряко свързана с представянето или тестване на предлаганите от "Екорек" ЕООД стоки или услуги и не е свързано непосредствено с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Ето защо съдът намира за обоснован и законосъобразен изводът на органът по приходите, че по отношение на конкретната доставка за дружеството жалбоподател е налице ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и не може да бъде признато претендираното право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Административният съд е постановил правилно решение, без да допусне процесуални нарушения, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, в полза на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение