Решение № 5354 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2019 г.

Решение № 5354 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. Д. от [населено място], против Решение № 203/11.02.2019 г., постановено по административно дело № 285/2018 г. по описа на Административен съд – Върна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № Г-336/05.12.2006 г. на Заместник – кмета на Община В. за одобряване на ПУП – ПЗ и РУП на УПИ X-114, кв. 104 по плана на 7-ми м. р., гр. В.. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят се допуснати от административния орган съществени нарушения в хода на проведеното административно производство, изразяващи се в неуведомяване на жалбоподателя за същото, довело до невъзможността му да участва в него. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта, алтернативно при установяване на предпоставките по чл. 222, ал. 2 АПК, след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Отговори по касационната жалба са подадени от ответните страни – Областния управител на Област В., Б. Х., И. Х., Х. С., Й. Д. и Г. С., които я оспорват и молят съдебното решение да бъде оставено в сила. На проведеното по делото открито съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – В. е Заповед № Г-336/05.12.2006 г., издадена от Заместник – кмета на Община В., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е одобрен Подробен устройствен план – план за застрояване и работен устройствен план за УПИ X-114, кв. 104 по плана на 7-ми м. р. гр. В.. В хода на съдебното производство след даване на подробни и конкретни указания относно доказателствената тежест на страните, са събрани писмени доказателства, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Проверил е законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при делегирани правомощия по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, на основание § 1, ал. 2 ДР ЗУТ. Спазена е законоустановената форма, като заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. Налице е и съответствие на административния акт с изискванията на материалния закон. Посоченото правно основание – разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ в приложимата към момента на издаване на заповедта редакция, съответства на установените по делото факти, а именно – изменението на плана за застрояване и одобряването на работен устройствен план е одобрено въз основа на постигнато съгласие между всички пряко заинтересовани собственици. Налице е положително становище по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на главния архитект по допустимостта на изменението, след което помощният орган ЕСУТ при Община В. е разгледал и приел изготвения проект. Правилен е изводът на съда и за това, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърдението, поддържано от жалбоподателя за това, че не е бил уведомен за процесната заповед е неотносимо към преценката за нейната законосъобразност, а има отношение единствено досежно допустимостта на подадената жалба. Това твърдение е прието за основателно и е съобразено от съда, след като подадената жалба е била приета за допустима и разгледана по същество. Установено е, че жалбоподателят е бил своевременно уведомен за процедираното изменение на подробния устройствен план, респективно е имал възможността да възрази срещу проекта и да участва в административното производство по неговото одобряване. Касаторът е оспорил този факт, с твърдението, че положеният подпис под съобщението от 26.07.2006 г. за изменението на плана, не е негов, но същевременно не е ангажирал надлежните доказателствени средства, посредством които да се установи това негово твърдение, поради което същото следва да се приеме за недоказано. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна – Областен управител на Област В., за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство. В полза на Областна администрация на Област В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,