Решение № 4785 от 18.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Петкова против решение 4283 от 30.06.2021 г., постановено по адм. дело 11045/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл.209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът И. Томов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на РДНСК София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът главният архитект на район Триадица Столична община, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане, Административен съд София - град, отхвърля жалбата на В. Петкова срещу заповед ДК-10-ЮЗР-104/11.10.2018 г. на началника на РДНСК - Югозападен район с правоприемник началник РДНСК София, с която е отхвърлена жалбата на В. Петкова против акт за узаконяване 1/28.02.2018 г. на главния архитект на район Триадица Столична община, за строеж: Жилищна сграда пристройка (западен близнак), находящ се в УПИ ХІ-783, кв.100, м. Кръстова вада , район Триадица - СО, с административен адрес: гр.София, [улица]. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган - началника на РДНСК Югозападен район, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приема, във връзка с дадените указания с решение 12971 от 20.10.2020 г. по адм.д. 12090/2019 г. на Върховния административен съд, че заявление рег. 94-В-293/14.11.2003 г. е регистрирано в срока по § 184 ПЗР ЗИД на ЗУТ и административното производство по подаденото заявление не е приключило, като няма данни същото да е оттеглено или да е постановен отказ по искането, който да е връчен на заявителя Томов. Констатира, че това заявление е изгубено. Съдът приема, че в случая е налице редовно започнала процедура по приложимостта на § 184 ПЗР ЗИД на ЗУТ, в законоустановените срокове. Излага съображения, че е налице незаконен строеж, установен като такъв на място, заснет за узаконяване, като са спазване правилата на застрояване. Посочва, че не е налице мълчалив отказ по заявлението от 2003 г., а неприключилото производство по заявление, рег. 94-В-293/14.11.2003 г. продължава през 2017 г. и 2018 г. и завършва с акт за узаконяване 1/28.02.2018 г. на главния архитект на район Триадица Столична община, издаден при условията на § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Приема за ирелевантни за законосъобразността на издадения акт за узаконяване доводите на жалбоподателката за неуредени сметки по регулация, както и че В. Петкова не може да извърши пристрояване, тъй като ще се надвишат устройствени показатели, с което се нарушава правото на оспорващата. Излага подробни съображения, че оспореният акт не е нищожен. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно § 184, ал. 1 ПЗР ЗИД на ЗУТ строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Производството по узаконяване, съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба, започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в шест месечен срок от влизане в сила на този закон. По делото са представени доказателства, във връзка с указанията на Върховния административен съд, дадени в решение 12971/20.10.2020 г., от които е установен факта, че е подадено искане за узаконяване с рег. 94-В-293/14.11.2003 г. от И. Томов съсобственик на имота и извършител на строежа по реда на § 184, ал.1 и ал.2 ПР на ЗИД на ЗУТ. От приложената по делото разпечатка от деловодната система на районната общинска администрация Триадица се установява, че има депозирано заявление, като липсват данни същото да е било оттегляно или да има постановен отказ, които установявания не са оборени. Напротив установено е, че в течение на производството от И. Томов и В. Петкова е депозирана молба за издаване на виза с указан начин на застрояване за узаконяване. От главния архитект на район Триадица СО на 14.01.2008 г. е издадена виза за проектиране за узаконяване на двуетажна и триетажна жилищна сграда в УПИ ХІ-783, кв. 100, която е получена от касаторката на 24.01.2008 г. Впоследствие И. Томов подава заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за узаконяване на жилищна сграда пристройка (западен близнак), собственост на Томов. Приложени са нотариолно заверени декларации, с които В. Петкова дава съгласие И. Томов да узакони западния близнак, а последният декларира съгласието си Петкова да узакони източния близнак. Актът за узаконяване е издаден въз основа на одобрен инвестиционен проект, от РЕСУТ е изготвена оценка за съответствие по чл. 142, ал. 6, т. 1 ЗУТ. Към преписката са приложени и две декларации, с нотариална заверка на подписите, с които И. Томов и В. Петкова дават взаимно съгласието си за узаконяване на западния и източния близнак. Ето защо изводът на съда, че е налице произнасяне по заявлението за узаконяване, подадено в срока по § 184, ал. 2 ПЗР ЗУТ, е правилен. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице две паралелни производства. С оглед фактите, установени по делото, правилно първоинстанционният съд прави извод, че макар заявление с рег. 94-В-293/14.11.2003 г. да е изгубено, сезираният административен орган продължава процедурата по узаконяване на сградата във връзка с подадените, последващи заявления от 2017 и 2018 г., посочени и в самия акт за узаконяване. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът във връзка с подаденото на 14.11.2003 г. заявление приема, че е спазен шест месечния срок от влизане в сила на закона - § 184, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ, който тече от влизане в сила на цитираната разпоредба (ДВ, бр.65 от 22 юли 2003 г.), а не както твърди жалбоподателката от влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.). Правилни са и изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът е допустим съобразно разпоредбите действали по време на извършването му. Същият е в съответствие с действащия ПУП и са спазени устройствените показатели. Доводите на касаторката за нарушение на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Строежът е реализиран при действието на ЗТСУ (отм.), като чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) изисква заявление с нотариална заверка на подписите, като по делото е представена нотариално заверена декларация от 09.04.1998 г. от двамата съсобственици на дворното място, в която същите декларират съгласието си жилищната сграда близнак да бъде съборена и да се построи нова жилищна сграда-близнак като западната част да се построи от И. Томов, а източната от В. Петкова (л. 159). Законосъобразни са и изводите на съда за действителност на оспорения административен акт, като настоящият състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, изцяло споделя същите, поради което не следва да ги преповтаря. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от И. Томов и приложените доказателства, че същите са заплатени, както и от страна на процесуалния представител на началникът на РДНСК София и на основание на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди В. Петкова да заплати на И. Томов сумата 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, а на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да заплати сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. Искането на И. Томов за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, е неоснователно. Разноски на Томов са присъдени с обжалваното решение, а искане за изменението му в частта му за разноските не е направено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,