Решение № 3916 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2020 г.
ВАСVI отделение26.03.2021 г.докладчик т Любомир Гайдов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1861/23.10.2020 г. по адм. д. № 1272/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив да заплати на Б. А. сумата от 1000 /хиляда/ лева, съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3916 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив, против решение № 1861/23.10.2020 г. по адм. д. № 1272/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – Б. А. от [населено място], община Асеновград, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. С.. В писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на Административен съд - Пловдив е отменено решение № 2153-15-113/05.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] Протокол № 2140-15-178/9.03.2020 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. С разпореждането на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказано да се отпусне на Б. А. пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпореждането на пенсионния орган, към датата на подаване на заявлението – 9.12.2019 г., А. е на възраст [възраст] и има: 1. Осигурителен стаж първа категория труд - 00 г., 00 м., 00 дни; 2. От ІІ-ра категория – 10 г., 05 м., 07 дни; 3. От ІІІ-та категория – 02 г., 00 м., 07 дни; Общият осигурителен стаж, без превръщане е – 12 г., 05 м., 07 дни, от който административният орган е приел, че действителният осигурителен стаж е - 10 г., 05 м., 07 дни. Прието е, че лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма минимум 15 години действителен осигурителен стаж. Органът е приел, че не се считат за действителен стаж периодът на редовна военна служба, зачетен по чл. 9, ал. 7 от КСО. С решение № 2153-15-113/5.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е изменено разпореждане № [ЕГН] Протокол № 2140-15-178/09.03.2020 г. по отношение на зачетения осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от втора категория труд: 10 г. 05 м. и 07 дни и осигурителен стаж от трета категория труд – 05 г. 00 м. 02 дни, общ осигурителен стаж, без превръщане 15 г. 05 м. 09 дни, от които действителен осигурителен стаж 13 г. 05 м. 09 дни. С решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, по т. 2 е потвърдено разпореждането на пенсионния орган в частта му относно отказа да се отпусне ЛПОС на лицето, като е прието, че не може да му се зачете за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО периодът на редовна военна служба. Административен съд – Пловдив е счел за незаконосъобразен този извод на решаващия орган. Решението е правилно. Спорът между страните касае незачетените от пенсионните органи 24 месеца - за периода от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г. /2 години 00 м. и 00 дни/, през който А. е отслужвал военна служба, съгласно представена по делото военно-отчетна книжка № 118417. Съгласно приложимия чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България /ЗВВСНРБ/ (отм.); , срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. - 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца, а във военноморските сили - 36 месеца. Според чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж по нормата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ се определя от трета категория досежно времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. На основание на § 1, т. 12 от ДР на КСО, "Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат пълния размер на наборната военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане, на ответника следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция - 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на л. 20 по адм. д. № 13233/2020 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение