Решение № 235 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2010 г.

Решение № 235 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13880/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадената от Валентин Николаев Илчев от гр. Велинград, чрез адв. Петър Александров Тренев, касационна жалба срещу Решение № 11244 от 4.10.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 7926/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № К-4931/29.04.2010 г. на Министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения свързани със съществото на спора. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи я оспорва чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в приложени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е била посочената Заповед на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. За да отхвърли жалбата, Върховният административен съд, трето отделение е приел следното: Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР - Министъра на вътрешните работи в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69/2008 г.), служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж без оглед на възрастта. Не е налице нарушение на чл. 268, ал. 3 от ППЗМВР във вр. с чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с отправяне на едномосечено предизвестие. Тази преценка е предоставена на органа по назначаването. Така постановеното решение е правилно. Не е налице твърдяното от касатора неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, предоставена изцяло на инициативата на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР независимо от възрастта при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не. Видно от съдържанието на решението, в изпълнение на своето задължение по чл. 168 от АПК, съдът въз основа на представените доказателства е извършил проверка на законосъобразността на акта, с оглед на всички основания по чл. 146 от АПК. В решението изрично са обсъдени доводите на жалбоподателя за съответствието на акта с целта на закона. Съдът е установил, че в производството пред него не се установява превратно упражнение на власт от страна на административния орган, поради което не е налице неспазване на целта на закона. Законосъобразни са изводите на тричленният състав на ВАС за съответствието на оспорения акт с целта на закона. Несъответствие със закона евентуално би бил налице при наличие на превратно упражняване на власт от страна на административния орган за постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства. По силата на чл. 146, т. 5 от АПК противоречие с целта на закона е основание за отмяна на акта, но то подлежи на доказване в съдебното производство. С оглед на изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия, намира касационната жалба за неоснователна и обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия