Решение № 4993 от 11.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Давидова, от гр. София, срещу Решение 3195/11.05.2022 г. по АХД 4172/2021 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 29 състав. С обжалваното решение е отхвърлен изцяло предявеният от касатора против Столична община иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в периода от 2000 г. до датата на подаване на исковата молба, изразяващи се в невъзможност на ищцата и нейното семейство да ползват и да се разпореждат с поземлен имот, представляващ земеделска земя с площ от 4016 кв. м., с адрес на поземления имот гр. София, район "Красно село", местност "Смърдан" с идентификатор 68134.1111.495 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/ 02. 11. 2011 г на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно издадена скица 15-947115-18.10. 2019 г. Твърдяло се е, че посочената невъзможност за ползване и разпореждане с имота е вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в непредприемане на мерки от администрацията на общината и служителите на съответните отдели Околна среда и Архитектура и благоустройство, неизвършване на проверки през годините, неупражнен контрол по повод заблатяването на имота и неговото замърсяване, неизработването на технически проект за вертикално планиране, който се изработва след одобряване на застроителен и регулационен план на местността след неговото трасиране. С решението касаторът е осъден да заплати на ответника и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в първата инстанция. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди Столична община да заплати претендираната сума в пълен размер. Иска и направените в производството разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационната жалбоподателка Т. Давидова не се явява и представлява. Ответната страна, Столична община, редовно призована, е депозирала писмен отговор на касационната жалба, в съдебно заседание се представлява то юрк. Василева, навежда допълнителни аргументи за неоснователност на жалбата, претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за предявена от надлежна страна, за която подлежащото на касационно оспорване съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд София град /АССГ/ е отхвърлил изцяло предявения от Т. Давидова, от гр. София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Столична община. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че ищцата е собственик на поземлен имот, представляващ земеделска земя с площ от 4016 кв. м., с адрес на поземления имот гр. София, район "Красно село", местност "Смърдан" с идентификатор 68134.1111.495 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/ 02. 11. 2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно издадена скица 15-947115-18.10. 2019 г. Имотът е бил възстановен с решение на поземлена комисия Овча купел от 01. 09. 1998 г., под 6 - ливада от 4017 кв. м., имот 012016 по картата на землището, местност Смърдан. От възстановяването до момента имотът се намира в състояние негодно за ползването му по предназначение като земеделска земя, за което свидетелства удостоверение от 2014 г. Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията Пушкаров. По делото е приобщена кореспонденция с различни общински и държавни органи, вкл. Омбудсмана на РБ, чрез която наследодателят на ищцата и тя самата са се опитвали да намерят начин за преустановяване на замърсяването и рекултивацията на имота. По делото са изслушани две експертни заключения за състоянието на имота, възможните агроекологични мероприятия и приблизителната оценка на имота и на мероприятията по възстановяването му и двама свидетели, които свидетелстват за състоянието на имота. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че твърденията на ищцата са доказани по несъмнен начин по отношение на наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника и негови служители. Съдът е възприел тезата, че по ОУП имотът представлява ливада и се води за залесяване, като теренът, в чиито граници попада имотът, е отреден за парк и същият се намира извън регулация. В случая с процесния недвижим имот вертикална планировка за местността Смърдан не се предвижда. Не е налице и незаконосъобразно бездействие от страна на Столична община, въпреки липсата на изработен проект за вертикална планировка, тъй като се установява, че имотът е извън регулация, поради което не би могла да бъде изготвена и вертикална планировка, проектът за която придружава проекта за ПУП. Тези действия, както и действия по опазване на имота е следвало да бъдат предприети от собствениците, а не от общинската администрация. Доколкото урегулирането на поземлените имоти зависи от волята на собствениците им /чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон/, то липсва незаконосъобразно бездействие от страна на административен орган при Столична община, тъй като Столична община няма законоустановено задължение да полага грижи за чужд недвижим имот, който представлява земеделска земя. След подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, АССГ е отхвърлил изцяло предявения като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и цялостно изясняване на относимите факти, при съобразяване с приетите по делото доказателства, събрани свидетелски показания, в съответствие с материалноправните разпоредби и е обосновано. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на твърдените незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, довели до твърдените вреди за ищцата. Тъй като отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод извършване на административна дейност, реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищцата по делото не се е справила с доказателствената тежест и не е установила наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поради това АССГ правилно е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен. На първо място, лицето, собственик на имота не е представило доказателства, че е предприело действия да опази имота си от нерегламентирано засипване и замърсяване. На второ място, предназначението на имота предполага различен режим на ползване, съобразен с предвижданията на общия устройствен план /ОУП/ на София. Неговото рекултивиране не може да се започне и извърши без провеждането на съответните процедури по Закона за опразване на земеделските земи и правилника за неговото приложение. Държавата, по силата на чл. 8, ал. 5 от ЗОЗЗ поема разходите за отстраняване на причините за неизпълнението на препоръките за опазване на почвената покривка и присъщите й екологични функции, когато те са резултат от действията или бездействията на държавни органи или когато причинителят на увреждането не е установен. В този случай имаме комбинация от установени и неустановени причинители и е следвало да се сезират компетентните за това органи от самото лице. В този смисъл, настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения. За да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди е необходимо да са налице три кумулативни предпоставки незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред /съответно незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган/, наличие на вреди за лицето и пряка причинно-следствена връзка между възникналите вреди и административния акт, от чието действие те са възникнали. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, в нарушение на негово нормативно установено задължение. В настоящия случай липсва една от трите кумулативни предпоставки за основателност на иска, поради което първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявения пред него иск. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв., доколкото делото не разкрива особена правна и фактическа сложност. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,