Решение № 1382 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4800/2007 г.

Решение № 1382 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4800/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на Л. М. М., чрез пълномощниците й адвокатите Б. и П., против въззивното решение от 12.06.2007 г. по гр. д. № 219/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.12.2006 г. по гр. д. № 14889/2006 г.на Софийски районен съд. С него на Д. Т. С. е възстановена запазената му част от наследството на Т. Д. С. в размер на 1/2 ид. ч., чрез намаляване до този размер саморъчното завещание от 10.10.2003 г., с което наследодателят му е завещал на Л. М. М. цялото си движимо и недвижимо имущество. Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на процесуалните правила по допускане и събиране на доказателства, довело до нарушение правото й на защита срещу предявения иск и неизясненост на делото от фактическа страна, довело и до нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендира и заплащане на направените съдебни разноски. С частна жалба ответницата обжалва и определението на въззивния съд от 26.07.2007 г. по същото дело, с което по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) същата е осъдена да заплати на ищеца и направените във въззивното производство разноски в размер на 400 лв. Поддържа становище, че същото е неправилно, тъй като не е налице направено искане за разноски и съдът се е произнесъл в нарушение на процесуалните правила. Моли за неговата отмяна. Ищецът Д. С. оспорва жалбите като неоснователни и моли атакуваните съдебни актове на въззивния съд да се оставят в сила с присъждане на направените в настоящето производство съдебни разноски. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Ищецът Д. С. е единствен наследник по закон на починалия на 19.05.2005 г. Трифон С. - негов син. В това си качество е предявил иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на наследодателя му, който е завещал със саморъчно завещание на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество. Установено е по делото наличието на саморъчно завещание на наследодателя в полза на ответницата и неговото обявяване на 30.05.2005 г., по който факт спор не съществува. С оглед съдържанието му относно изразената воля на наследодателя, въззивният съд е приел, че е налице универсално по своя характер завещание в полза на ответницата, която не е наследник по закон на завещателя. Приел, че е налице и предпоставката на чл. 30, ал. 2 ЗН - ищецът е приел наследството по опис, поради което и с оглед накърняване на запазената му част от него, определена в чл. 29, ал. 1 ЗН на 1/2 ид. ч., възстановил същата чрез намаляване до този размер на завещанието в полза на ответницата. Решението е правилно, а оплакванията на касаторката, ответница по иска, са неоснователни. Действително, в хода на производството пред двете инстанции по същество на спора, същата е правила доказателствени искания за допускане и събиране на доказателства относно наследствената маса с оглед преценката за накърняване на запазената част на ищеца от наследството на наследодателя. Правилно, както районният, така и въззивният съд, са приели, че исканите доказателства са неотносими към спора, тъй като от характера на завещанието като универсално разпореждане на завещателя с цялото му движимо и недвижимо имущество за след смъртта му, следва извода за факта на накърнената запазена част на наследника по закон. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗН завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част, определена в закона - чл. 29 ЗН. Следователно, по силата на закона процесното завещание не може да породи правно действие относно накърнената запазена част на наследника по закон, поради което и искът правилно е уважен с намаляването на завещанието до определения в чл. 29, ал. 1 ЗН размер на запазената част на ищеца от наследството. В случая възстановяването на запазената част не е обусловено от определяне на наследствената маса, тъй като тази запазена част от наследството е накърнена с факта на направеното универсално завещание. Налице е предвидената в чл. 30, ал. 2 ЗН предпоставка - приемане наследството по опис с оглед на това, че ответницата, ползуваща се от завещанието, не е наследник по закон на завещателя, като оплакванията на касаторката и в тази насока са неоснователни - във въззивното производство са приети преписи от молбата и определението на съда по гр. д. № 5562/2005 г. СРС за приемане наследството по опис. Позоваването на чл. 64 ЗН е неоснователно с оглед неприложимостта на тази разпоредба при решаване на настоящия спор с предмет признаване за накърнена запазената част на ищеца с направеното в полза на ответницата саморъчно завещание на наследодателя му, още повече, видно от определението на съда в производството по приемане на наследството, молбата относно движими вещи е била отхвърлена. Искането за възстановяване на запазена част от наследството не би могло да се приеме като изгода, свързана с приемането на наследството по опис, по смисъла на горната разпоредба и както поддържа касаторката, тъй като представлява право, признато и гарантирано от закона, което не е обусловено от наследствената маса. Следователно, като е уважил предявения иск за възстановяване на накърнената запазена част на ищеца от наследството на наследодателя му, чрез намаляване на завещанието в полза на ответницата с определения от закона размер на тази запазена част - 1/2 ид. ч., въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед уважаване на предявения иск, правилно въззивният съд е присъдил в полза на ищеца и направените от него разноски за въззивното производство с определението, постановено в производството по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.). Искане за присъждане на разноските е направено както в представеното възражение по въззивната жалба, така и в писмената защита, представена в заседанието, в което е приключило въззивното разглеждане на делото - 14.05.2007 г. и поради пропускането на въззивния съд да се произнесе по това искане в решението си, правилно и в съответствие с процесуалното правило на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) е постановил определение по този въпрос. Същото е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изход на делото в настоящето производство, касаторката следва да заплати на ищеца и направените в него разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, IV г. о.