Решение № 210 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г.
ВКСIII наказателно отделение26.04.2010 г.докладчик Саша Раданова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 358/2009 г. на Хасковския районен съд И ОТМЕНЯ постановената по това дело присъда САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА осъдения с нея М. С. К.. ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 210 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на прокурор от Хасковската окръжна прокуратура, направено на основание чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. В искането се твърди, че след разследване, предмет на приложеното към искането дозн. № 154/2009 г. на ОДМВР - гр. Хасково, се установило, че в свидетелството за съдимост на М. С. К. - подсъдим с И. Е. Й. по н.о.х.д. № 358/2009 г. на Хасковския районен съд - е било погрешно отразено, че с предходното му осъждане по н.о.х.д. № 219/2002 г. на същия съд е санкциониран с лишаване от свобода, а не с глоба, довело до неправилното прилагане от съда по н.о.х.д. № 358/2009 г. на чл. 68, ал. 1 НК. Иска се отмяна на постановената по това дело присъда и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането, чиято основателност се споделя от служебните защитници на осъдените К. и Й., както и от повереникът на частния обвинител и граждански ищец Т. Я. С.. ВКС установи: С присъда № 540 от 7.VII.2009 г. по н.о.х.д. № 358/2009 г. на Хасковския районен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, М. С. К. и И. Е. Й. са признати за виновни в това, че след предварително сговаряне, разрушаване на здраво направени за защита на имот прегради, използване на техническо средство, а К. - и при условията на повторност, са откраднали през м. ХII.2005 г. в с. А., Хасковска област, собствени на Т. Я. С. от гр. Х. вещи за 701 лв., за което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3,4,5, а за К. и т. 7 НК, са санкционирани съответно с 5 и 4 месеца лишаване от свобода. Наложеното на К. наказание е постановено да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, а наложеното на Й. наказание е отложено от изтърпяване за срок от 3 години. По отношение на К. е постановено, на основание чл. 68, ал. 1 НК, да изтърпи при същия режим и наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 219/2002 г. на Хасковския районен съд. Присъдата не е била обжалвана и/или протестирана, и е влязла в сила на 22.VII.2009 г. По отношение на М. К. искането за възобновяване е основателно. С одобрено споразумение, влязло в сила на 13.V.2003 г., постигнато по н.о.х.д. № 219/2002 г. на Хасковския районен съд, К. е бил наказан за квалифицирана по чл. 195, ал. 1 НК кражба, извършена в Хасково на 5.IV.2001 г. в съучастие с Р. П. А., с 300 лв. глоба, а А. - с 3 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. В съставените бюлетини за съдимост обаче /приложени на л. 13 и 14 от приложеното към искането за възобновяване дознание/ е била допусната грешка с размяна наложените на двамата наказания. Същата грешка е била повторена и в справката за съдимост на К., приложена /на л. 20/ към дозн. № 488/2006 г., и във внесения от Хасковската районна прокуратура обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. № 358/2009 г. Обстоятелството, че посоченото в приложените към това дело на л. 15 и 16 справка и бюлетин за съдимост наказание в действителност не е това, наложено на К. по н.о.х.д. № 219/2002 г., не е било известно на съда и постановявайки присъдата си е постановил К. да изтърпи на посоченото в чл. 68, ал. 1 НК основание и погрешно вписаното му наказание. Определянето на М. К. на законосъобразна санкция изисква повторна оценка на обстоятелствата от значение за индивидуализацията й, макар новото обстоятелство да не води до промяна и в квалификацията на деянието му /чл. 30, ал. 1 НК/. По отношение на Ив. Й. искането за възобновяване е недопустимо. Новото разглеждане на делото при всички случаи ще утежни положението на този осъден дори само с фактът, че ще заличи ефекта от изтеклите близо 9 месеца от 3 - годишния изпитателен срок, за който е било отложено от изтърпяване наложеното му наказание лишаване от свобода. И тъй като новооткритото обстоятелство не се отнася до Й., а искането е направено на 3.II.2010 г., след 6 - месечния срок по чл. 421, ал. 1 НК /изтекъл на 22.I.2010 г./, наказателното дело ще следва да се разгледа след възобновяването му само с подсъдими М. К. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.