Решение № 7747 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2013 г.

Решение № 7747 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ефтим Марев, срещу решение № 114 от 11.01.2013 г. по административно дело № 2189/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № АУ 005895/08.08.2012 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, в частта с която на Тодор Пехливанов са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2009 г. и 2010 г. В касационната жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е необосновано, тъй като не кореспондира с представените по делото доказателства. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Тодор Василев Пехливанов не взима отношение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че с оспореният акт за установяване на задължения (АУЗД) са установени задължения за ДНИ ( данък недвижими имоти) и ТБО (такса битови отпадъци) за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. на Тодор Пехливанов, като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. "Иван Шишман" № 30. Според АС - Бургас оспореният АУЗД е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй като по делото не са ангажирани доказателства от административния орган, че през процесните периоди 2009 г. и 2010 г. строежът на сградата е бил завършен или че е започнало ползването на сградата. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 15 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), която гласи, че за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца през който са завършени или е започнало използването им. С оглед липсата на предпоставките на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, съдът е счел, че издаденият АУЗД е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите, до които е достигнал, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Правилни са изводите на съда по отношение на спорния въпрос по делото, а именно - от кой момент се дължи ДНИ и съответно ТБО. Според чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. По делото е установено безспорно, че строежът не е приет и въведен в експлоатация и към настоящия момент, съответно няма издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Следователно не е налице първата алтернативна предпоставка на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. От представените пред административния орган доказателства е видно, че на 21.01.2008 г. съпругата на Тодор Пехливанов е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ, за притежаване на недвижим имот на посочения адрес, към която е приложила удостоверение образец (акт 14), по делото са приложени и декларации от живущи на същия адрес в които за заявили, че началният момент на обитаване на сградата от Пехливанови е месец декември 2010 г. Удостоверението от "Водоснабдяване и канализация " ЕАД - гр. Бургас и писмо от "ЕVN" България също не обосновават по- ранен момент на ползване на недвижимия имот, тъй като липсват открити партиди на името на жалбоподателя или неговата съпруга за недвижимите имоти - тяхна собственост в гр. "Бургас", ул. "Иван Шишман" № 30. Следователно липсват доказателства и за наличието на втората алтернативна предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ - започнало ползване на апартамента - част от новопостроената постройка. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че лично заявената воля на задълженото лице, чрез подаване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ е предпоставка обуславяща заплащането на данъчните задължения. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. Съгласно ал. 1 на чл. 15 ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Анализът на така цитираната разпоредба показва, че дължимостта на ДНИ не е поставена в зависимост от подаването декларация от страна на задълженото лице. Дали ще е подадена декларация за конкретен имот или не, както и кога ще бъде подадена същата, са обстоятелства ирелевантни за дължимостта на ДНИ. Подаването на декларация само по себе си, без да са налице посочените по-горе предпоставки, не може да породи за декларатора задължение за ДНИ, както и задължение за ТБО. Тълкуването на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ налага извод, че за да се дължи данък за сградата или за част от нея, е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т. е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данък за сградата или за част от нея. В конкретния случай не е доказано наличието на нито едно от тези условия. Не е достатъчно сградата или част от нея да са годни за ползване (за обитаване), а за да е налице посочената хипотеза е необходимо да е започнало използването. Решаващият съд правилно е приел, че е в тежест на ответника - (касационен жалбоподател пред настоящата инстанция) да докаже този положителен факт, че е започнало обитаване на сградата и в частност на притежаваните от Пехливанов и съпругата му недвижими имоти, тъй като жалбоподателят няма задължението да докаже отрицателния факт, че не е използвал имотите. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства от касационния жалбоподател в подкрепа на твърдението, че е започнало ползването на недвижимия имот и следователно не се дължи данък недвижим имот и такса за битови отпадъци за посочените години - 2009 г. и 2010 г. Предвид изложеното по-горе, в случая неправилно е начислен данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за процесните две години. Като е достигнал до този извод и е отменил обжалвания акт в частта, с която са начислени ДНИ и ТБО за 2009 г. и 2010 г., първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,