Решение № 406 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5151/2007 г.

Решение № 406 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5151/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). Образувано е по молба за отмяна, подадена от З. Г. Ч. от гр. Б., с искане да се отмени влязлото в сила решение № 51 от 21.03.2007 г. по ч. гр. д. № 64/07 г. на Бургаския окръжен съд. Поддържа, че е била лишена от участие в съдебното производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, по което съдът се е произнесъл с посочения съдебен акт, както и в изпълнителното производство, в което жилище, спрямо което тя има запазено право на ползване, е възложено на Г. В. Г. Моли за отмяна на посоченото решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Тя е подадена от лице, което не е участвало в изпълнителното, съответно в съдебното производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, и не може да търси отмяна на решение по реда на чл. 231, ал. 1, ГПК (отм.). Изключение от това правило съдържа нормата на чл. 233 ГПК, съгласно която отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, макар то да не е било страна по делото /чл. 172, ал. 2/. Като препраща към текста на чл. 172, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство - задължително или факултативно. Силата на присъдено нещо на постановеното решение не се разпростира спрямо молителката съобразно регламентацията на чл. 220, ал. 1 ГПК. Защитата й на третото лице срещу неблагоприятните последици от възлагането на имот, в който тя има право на ползване, може да осъществи при въвода във владение по специалния ред, предвиден в чл. 416 ГПК (отм.), сега чл. 523 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 234, ал. 2 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.