Решение № 11829 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7904/2016 г.

Решение № 11829 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7904/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. от гр. С. срещу решение № 2738 от 21.04.2016 г. по адм. дело № 10428/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ на Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, гр. С., обективирано в писмо рег. № Ж- 50/06.10.2015 г. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. За установяване на касационните основания е представено ново писмено доказателство. О. Ц. военномедицинска комисия към Военномедицинска академия, гр. С., е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ с рег. № Ж- 50/06.10.2015 г., с което Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия е признала, че лицето Д. П. К., служещо в РС "Военна полиция" - С., е получило лека телесна повреда в резултат от заболяване с диагноза "Лаймска болест". С определение от 01.12.2015 г. Административен съд С. - град в изпълнение на процесуалното му задължение по чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК служебно е назначил съдебно- медицинска експертиза с вещо лице - инфекционист, което след преглед на намиращите се по делото доказателства и тези, съхранявани от ответника, да даде отговор на следните въпроси: заразяването на жалбоподателя от лаймска болест причинило ли е трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. В проведеното на 09.03.2016 г. съдебно заседание даденото от вещото лице Д. С. заключение, че не е налице средна телесна повреда, е било оспорено от жалбоподателя с искане за назначаване на тройна експертиза, която да включва и вещи лица от други инфекциозни болници. Съгласно чл. 200, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. По аргумент от чл. 201 от ГПК необходимост от назначаване на друго или повече вещи лица възниква, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, когато не е обосновано или възниква съмнение за неговата правилност. С определението си от съдебното заседание и в мотивите на постановеното решение Административен съд С.- град неправилно е приел, че даденото заключение е подробно, пълно и ясно и не възникват съмнения в обосноваността и правилността му. Съгласно чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. Според твърдението на жалбоподателя заболяването от лаймска болест в един момент е причинило разстройство на здравето, опасно за живота му, а освен това предвид времетраенето на лечението, което все още не е приключило, е налице и постоянно разстройство на здравето. Съдебно-медицинската експертиза не е изяснила горните спорни въпроси по пълен, ясен и обоснован начин. Вещото лице е основало заключението си на двете епикризи, издадени при изписването от болница на 27.06.2015 г. и след това на 10.10.2015 г. Не е осъществило контакт с жалбоподателя и не е проверило медицинските документи във връзка със здравословното му състояние след 10.10.2015 г., когато той е бил изписан от болничен престой "с подобрение", но с предписани два контролни прегледа в рамките на 30 дни от изписването и извършване на контролни чернодробни проби на 09.11.2015 г. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК е било необходимо да бъдат установени и настъпилите нови факти от значение за делото. С молба от 04.02.2016 г. жалбоподателят е представил медицинско удостоверение № 866/10.10.2015 г. за извършено серологично изследване, подписано от началник отделение "Вирусология" във ВМА - НПЦВЕХ, в което е потвърдена серологично остра фаза на лаймска болест. Няма данни за приемането на документа като доказателство по делото и за обсъждането му от вещото лице. Не е даден обоснован отговор на въпросите дали лицето вече е излекувано, дали лечението му е било приключило и имало ли е временна опасност за живота му в първата фаза на заболяването. Решението на Административен съд С. - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който следва да попълни делото с доказателства за установяване на относимите факти и обстоятелства. С оглед оспорването на заключението на съдебно-медицинската експертиза е необходимо да се извърши преценка за назначаването на друго или повече вещи лица, респективно относно възлагането на допълнително заключение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,