Решение № 9615 от 12.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Дилов Пропъртис ООД, подадена чрез адвокат Н. Йотова - Христова, против Решение 582/26.04.2023 г., постановено по административно дело 2074/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 290/05.07.2022 г. на Кмета на Район Приморски - Община Варна, нареждаща премахване на незаконен строеж Едноетажна масивна сграда детски център, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.2562.214 по КК на гр. Варна. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Ответната страна, Кмет на Район Приморски - Община Варна, посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Разпореденият за премахване строеж е квалифициран като такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б.а ЗУТ и като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след подробен анализ на събраните доказателства, извършени правилни фактически установявания и възприети правни изводи, които са обосновани и съответни на закона. Правилни са съжденията му относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма, на административно-производствените правила при издаване на административния акт, както и на материалния закон. В aдминистративното производство е съставен констативен акт, в който подробно е описан изградения строеж като вид, местоположение и характеристики. Не е спорно, че същият е изграден без строителни книжа след 2005 г. от дружеството, посочено като адресат на заповедта. Първостепенният съд, посредством специалните знания на назначените вещи лица правилно е приел, че установените несъответствия между действителното фактическо състояние на сградата и констатациите на органа, не се отразява на законосъобразността на заповедта, тъй като не се създава съмнение относно идентификацията на строежа, разпореден за премахване. На следващо място, обоснован е изводът на първостепенния съд за това, че процесната постройка покрива характеристиките на строеж по смисъла на закона. Предвид установения вид, техническа особеност и конструкция, обектът не отговаря на изискванията за преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Не е налице едно от кумулативните изисквания за това, а именно постройката да може да бъде преместена в цялост в пространството, без да се наруши нейната индивидуализация и възможност да бъде ползвана на друг място със същото или подобно предназначение. С оглед установения период на изграждане на строежа, който е след 2005 г., неприложим се явява института на търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Не се установиха съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебното решение. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,