Решение № 323 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2009 г.

Решение № 323 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от Ю. К. от гр. Б. против решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 55/2009 г., с искане да бъде отменено и се отхвърли иска, предявен от Д. К. за сумата 1000 щатски долара. Ответникът по жалбата, ищец по делото, Д. Й. К. от гр. Б. моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено въззивното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските за касационното производство. При касационната проверка се установи следното: Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение е потвърдил решението на Бургаския районен съд, с което К. е осъдена да заплати на К. сумата 1000 щатски долара, дадена от него и получена от К. на отпаднало основание - развален договор за покупко-продажба на движима вещ - пиано. Решаващият въззивен съд е изложил съображения, че развалянето на договора има обратно действие и продавачката следва да върне платената сума. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК, силата на пресъдено нещо на решението има за предмет, както предявеният иск, така и направените възражения за право на задържане и прихващане. В първоинстанционното производство по делото /л. 17 и л. 18 от досието на гр. д. № 4282/2008 г./ответницата по иска К. е направила възражение за правото й да задържи сумата, претендирана от К., като обезщетение за периода от сключването на договора за продажба на пианото и предаването на вещта през 1995 г. до момента на развалянето на договора през 2005 г., в който период К. е ползвал пианото и фактически се е обогатил без основание. Същото възражение и доводи са заявени и във въззивната жалба на К., по която е образувано въззивното производство пред Бургаския окръжен съд. Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях. По настоящото дело, както първоинстанционният, така и въззивният съд не са изложили мотиви по възражението на К. за задържане на претендираната от К. сума поради прихващане с негово задължение за заплащане на обезщетение, че е ползвал вещта без основание или на отпаднало основание. По този начин въззивният съд е нарушил основния принцип на диспозитивното начало за произнасяне по предмета на спора с оглед на дължимата защита на всяка от страните - чл. 6, ал. 2 ГПК. Следва да бъде отменено въззивното решение и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа изчерпателно предмета на спора, като се произнесе по възраженията на ответницата по иска К. Върховният касационен съд