Решение № 13863 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2010 г.

Решение № 13863 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4213 от 31.03.2010 г., постановено по адм. д. № 14476/2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решение № 1030 от 8.10.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-469/2009 г., с което на "Лакорда" АД гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 13800 лева за извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК и е постановено прекратяване на нарушението. Осъдил е комисията за защита на конкуренцията да заплати на "Лакорда" АД сумата 2350 лв. разноски по делото. Срещу това решение са подадени касационни жалби от Комисия за защита на конкуренцията, от "Апис България" ООД и "Апис Европа" АД с молба да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат подробни съображения по направените твърдения за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационните жалбоподатели се представляват от процесуални представители, които поддържат подадените жалби и молят да бъдат уважени. Твърдят, че тричленният състав е стигнал до незаконосъобразни изводи относно продуктовия пазар, а от тук изводите са неправилни по приложението на чл. 29 от ЗЗК. Обществените отношения за достъпа до търговския регистър са законово уредени в чл. 11, чл. 12, чл. 32 - 34 от Закона за търговския регистър. Ответникът по касация "Лакорда" АД гр. София чрез процесуален представител оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. По преписката няма доказателство, което да сочи за неправомерен достъп до базата данни на търговския регистър и доказателства за нарушение по чл. 29 от ЗЗК. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за основателни, а решението за постановено в нарушение на материалния закон. Тричленният състав неправилно тълкува разпоредбата на чл. 11 от ЗТР. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок от страни с правен интерес, а по същество за основателни, по следните съображения: Па делото безспорно е установено, че трите участващи в процеса дружества - "Апис България" ООД, "Апис Европа" АД и "Лакорда" АД гр. София са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК с предмет на дейност - създаване и разпространение на потребителски информационни продукти, с което се явяват конкуренти на един и същи географски и продуктов пазар. За да отмени оспореното решение № 1030 от 8.10.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-469/2009 г., с което на "Лакорда" АД гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 13800 лева за извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК, тричленният състав е приел отсъствие на доказателства по преписката, че влизането в единната централизирана база данни на Търговския регистър (ТР) от страна на жалбоподателя ("Лакорда" АД) се извършва по друг "нерегламентиран начин, освен чрез определения за всички потребители код за достъп. Освен това, като спорен по делото е изследвал въпроса - нерегламентирано ли жалбоподателят ("Лакорда" АД) осъществява безплатен достъп до същата по обем информация, която се получава чрез специализираната услуга за автоматичен достъп до ТР срещу заплащане, осигурява ли му това стопанско предимство и представлява ли проява на нелоялна конкуренция на релевантния пазар. Настоящата инстанция намира за основателно възражението на касаторите, че предметът на спора е неточно очертан, като не е взет под внимание спорният въпрос - законосъобразно ли е предоставена базата данни на "Лакорда" АД с цел търговско използване и представлява ли неплащането на определената такса в чл. 12, ал. 1, т. 6 от Закона за търговския регистър (ЗТР) действие на нелоялна конкуренция спрямо другите стопански субекти, заплатили придобиването на информация от ТР. В мотивите на обжалваното решение тричленният състав е обосновал правните си изводи, акцентирайки върху съдържанието на разпоредбата на чл. 11 от ЗТР, като според ал. 1 - търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. В ал. 2 от същата норма е регламентирано, че Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. От цитираният текст е видно, че с тази разпоредба се урежда публичното право на свободен и безплатен достъп до търговски регистър и до електронния вариант на заявленията и документите, които са основание за постановяване на вписвания, заличавания и обявявания. Тази норма не е в противоречие с визираните в чл. 12, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗТР такси за заплащане на отделните услуги, както и с текста на ал. 3 (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.), според която - Агенцията предоставя специализирани услуги за автоматизиран достъп до търговския регистър срещу такса по тарифата по ал. 1. Следователно, законодателят изрично е предвидил възмездност на получаване на упоменатите услуги. Изключение е уредено в ал. 4 (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.), според която - достъпът до търговския регистър по служебен път на държавните органи, органите на местно самоуправление и местна администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, е безплатен. Редът и начинът за осъществяването му се уреждат с акт на Министерския съвет. Дружествата - страни по настоящото дело, не са от споменати в чл. 12, ал. 4 от ЗТР органи и институции, ползващи безплатен достъп до търговския регистър, още повече, че обработват тази информация за свои търговски цели и разпространяват потребителни информационни продукти срещу заплащане. След като "Лакорда" АД е потребител на цялата база данни, създаваща се и съхраняваща се в търговския регистър, би следвало да заплати съответната такса по чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗТР, независимо от специално създадения софтуер за сдобиване и обработка на нужните данни, който би трябвало да му служи за улеснение на дейността. Но неплащането на установените от закона такси създава за дружеството стопанско предимство пред конкурентите на съответния пазар (в частност и пред "Апис България" ООД и "Апис Европа" АД), с което възникват условия за неравенство при създаването и предлагането на конкурентните продукти, т. е. до нарушаване на добрите нрави и обичайните търговски отношения. По изложените съображения съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 29 от ЗЗК, регламентираща общата забрана за всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Нелоялните действия на "Лакорда" АД - заобикаляне на законовата разпоредба за заплащане на такси по чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗТР, увреждат интересите на конкурентите на продуктовия пазар по използване и предоставяне на потребители информация от търговския регистър и правилно Комисията за защита на конкуренцията е наложила санкция за неправомерното поведение на дружеството. След като е обосновал друг правен извод, противоречащ на материалния закон, тричленният състав е постановил порочно решение, което на основание чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено. Вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК по съществото на спора следва да бъде постановено друго, с което бъде отхвърлена жалбата на "Лакорда" АД срещу процесното решение на КЗК по преписка № КЗК-469/2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,