Решение № 277 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2018 г.

Решение № 277 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) чрез процесуален представител срещу решение № 2422 от 11.04.2018 г. по административно дело № 7284/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена негова заповед № 3 ЦУ -711/08.06.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, при наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – К. Панева чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като й присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. При извършената проверка не са установяват допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Противно на твърденията в жалбата съдът е извършил дължимата проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, като съдът е извършил проверка на нейната законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е извел правилни изводи, които са изложени аргументирано, при което е неоснователно и оплакването за необоснованост на решението. Противно на твърденията в жалбата настоящият състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на закона. Спорът се свежда до правилността на извода на АССг за постановяване на обжалваната заповед извън срока. Не се спори относно факта, че дисциплинарнонаказващия орган се е запознал с доклад от извършена проверка възложена с негова заповед № 3 ЦУ- 235/23.02.2017 г. на 31.03.2017 г., в който са установени, както факта на извършеното нарушение, така и неговия извършител и обстоятелствата при които същото е било извършено. При това правилно в случая е прието, че издадената на 08.06.2017 г. заповед е постановена след изтичане на срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл., при съобразяване на времето на отсъствие на служителя поради ползване на отпуск. Обстоятелството, че със заповед № 3 ЦУ – 506/28.04.2017 г. на изпълнителния директор на НАП е разпоредено на дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело, което е приключено с постановяване на решение № РЦУ - 51/08.06.2017 г., в което обаче не са изложени нови факти, различни от установените в доклада, послужил като основание за образуване не води до обратен извод. При това следва да бъде съобразен и факта, че писмените обяснения са поискани и дадени от служителя, преди образуване на дисциплинарно дело от помощния орган, от което допълнително следва извод, че извършеното дисциплинарно нарушение, извършителя и обстоятелствата, при които то е било извършено са били известни на дисциплинарно наказващия орган преди образуване на производството пред помощния орган, след запознаването на 31.03.2017 г. с доклада нарочно назначената комисия, при което обосновано и законосъобразно в решението е прието, че заповедта е постановена след изтичане на срока по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител и правилно е отменена. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането на ответника за заплащане на деловодни разноски е съобразено с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, но предвид липсата на доказателства за направени такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение