Решение № 4432 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5501/2017 г.

Решение № 4432 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5501/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Техническия университет гр. Г. срещу Решение № 9 от 27.02.2017 г. на Административен съд - Г., постановено по административно дело № 193/2016 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо поради липса на годен предмет на оспорване. В тази връзка излага съображения, че обжалваната заповед няма характер на индивидуален административен акт. Допълнително сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Скорчев представя Заповед № З-01-32 от 2.02.2018 г. на ректора на Техническия университет гр. Г., с която оттегля процесната заповед, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Ответникът - Ц. А. Г.-Иванова чрез пълномощника си адв. Павлова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изрично се противопоставя на оттеглянето на административния акт. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и присъждане на разноските по водене на делото - адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 3-01-509 от 20.10.2016 г. ректора на Техническия университет гр. Г., с която: 1. се назначава комисия със задача да разгледа изпитната работа на студентката Ц. М. К. и да изготви решение за оценка на знанията й по дисциплината "Икономикс I"; 2. нарежда се на доц. д-р Ц. А. Г. - преподавател в катедра "Социални и стопански науки" в срок от два работни дни да предаде на комисията материалите от проведения изпит по дисциплината "Икономикс I" на студентката Ц. М. К.. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че процесната заповед съобразно дадените задължителни указания с Определение № 13456 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. дело № 13431/2016 г. носи белезите на индивидуален административен акт, чиято законосъобразност подлежи на съдебна проверка на основанията по чл. 146 от АПК. По съществото на спора, съдът е обосновал незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса на фактически и правни основания за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въпросът относно процесуалната допустимост на жалбата срещу Заповед № 3-01-509 от 20.10.2016 г. ректора на Техническия университет гр. Г. е решен с Определение № 13456 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. дело № 13431/2016 г. Обжалваното решение е постановено в изпълнение на дадените задължителни указания, че заповедта представлява индивидуален административен акт и съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора, с който е сезиран. Изложените в тази връзка оплаквания на касационния жалбоподател, че съдебното решение е недопустимо поради липса на акт, подлежащ на обжалване (чл. 159, т. 1 от АПК), са неоснователни. Предвид липсата на изискуемото по силата на чл. 156, ал. 2 от АПК съгласие на оспорващия, не може да се приеме, че оспореният акт е оттеглен, поради което не е налице и основанието по чл. 159, т. 3 от АПК за процесуална недопустимост на оспорването. По изложените съображения обжалваното решение е допустимо. Неоснователни са също така оплакванията, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Обосновано е прието от съда, че оспорената заповед на ректора на ТУ-Г. е незаконосъобразна поради липса на фактически и правни основания. В разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование (ЗВО), вр. чл. 26, ал. 3 от Правилника за организация на учебната дейност на Технически университет гр. Г., посочени като основание за издаване на заповедта, не е предвидено правомощие на ректора да назначава комисия, която да преразгледа оценката на студент по проведен изпит по определена дисциплина. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО, ректорът сключва и прекратява трудови договори, а с избрания декан и директор на филиал или колеж сключва съответно допълнително споразумение по чл. 119 и чл. 107 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Правилника за организация на учебната дейност предвижда, че при особени случаи и при подадена молба от студент, деканът на факултета, където се обучава студентът, назначава комисия от преподаватели за провеждане на изпита. В тази комисия не участва засегнатият преподавател, което означава, че се касае за назначаване на комисия и то от декана, а не от ректора на университета, която да проведе изпит, а не да преразгледа работата (оценката) по проведен вече изпит. В ЗВО и цитирания правилник не е предвиден ред и основания за преразглеждане на оценка по проведен изпит. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, като направените фактически и правни изводи се подкрепят от събраните доказателства и приложимата материалноправна уредба. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните по делото разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., чието плащане е надлежно удостоверено в представения по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение