Решение № 11669 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8757/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. ЮРУКОВ чрез процесуален представител адвокат Т. Радуцов от АК Видин, с адрес за призоваване и връчване на книжа в гр. София 1404, квартал Стрелбище, [жилищен адрес] против решение 968 от 2.06.20201г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 260/2021г. С него се отхвърля жалба на Юруков срещу решение Ц-2153-01-10 от 24.02.2021г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, отхвърлящо жалба срещу разпореждане 55081102072140-01-271 от 14.12.2020г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Благоевград. С разпореждането и решението са отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 КСО към датата на заявление 20.10.2019г. поради недостиг на осигурителен стаж, при незачитане на такъв в периода от 24.09.1973г. до 31.10.1975г. и от 2.11.1978г. до 17.08.1984г,. положен в Железопътен завод Г. Димитров гр. София, вписан в трудова книжка. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Административният съд е разгледал жалбата по същество и от фактическа страна е прието, че стажът в спорните периоди, независимо, че е вписан в трудовата книжка правилно не е зачетен от административния орган, тъй като няма ведомости, данните от които се вписват в трудовата книжка и няма данни Юруков да е променял адресната си регистрация в периода на полагане на стажа в спорните периоди. При тези фактически съображения са споделени изводите на административния орган от фактическа и правна страна и жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Установено е записване в приложената като доказателство трудова книжка за полагане на стаж в спорните периоди от 24.09.1973г. до 31.10.1975г. и от 2.11.1978г. до 17.08.1984г. в Железопътен завод Г. Димитров гр. София. Трудовите книжки са оформени съгласно изискванията на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съдържа подпис на главен счетоводител, работодател и печата му. Записванията са с думи и цифри и са доказателство за продължителността на трудовия стаж. Това е осигурителния стаж, който се установява с трудова книжка съгласно разпоредбата на чл. 40 НПОС, при липса на ведомости не по вина на работника. Така създадена и оформена трудовата книжка е официален удостоверителен документ съгласно чл. 347 КТ за вписаните в нея обстоятелства. Това означава, че тя е писмен документ, съставян по определен ред и от определени лица, с цел удостоверяване на вписаните обстоятелства с правно значение, включително и за осигурителното правоотношение по КСО по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Гаранция за достоверност е именно начина на съставяне, попълване, подписване и удостоверяване на юридическите факти, свързани с трудовото, респективно осигурителното правоотношение, стойността на което съдържание е определено със закони. От тук следва правното значение на представената редовно оформена и попълнена трудова книжка в административното производство по заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този писмен документ не може да бъде игнориран от административния орган и съда, без да има оспорване съдържанието и формата на документа, както и при липса на обсъждане на факти и доказателства които опровергават съдържанието му. Вписаните мотиви относно адресната регистрация е негодно фактическо и правно основание най малкото поради липсата на връзка или косвената връзка между адресна регистрация и месторабота и поради това недостатъчно като правен извод, че трудовата книжка е с невярно съдържание при липса на надлежно/предвидено по ГПК/ оспорване на официалния документ. Споделянето от съда на мотивите на административния орган е довело до нарушение на материалния закон, правилно издирен, но неправилно приложен. При тези констатации решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваното решение и разпореждане и делото се върне като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество в месечен срок от получаването. При този изход на делото на касатора се дължат разноските за двете инстанции в общ размер на 730 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд