Решение № 8361 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2012 г.
ВАСIII отделение12.06.2013 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4568 от 06.08.2012 г. по адм. д. № 4027/2010 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8361 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Столична регионална здравна инспекция срещу решение № 4568 от 06.08.2012 г. по адм. д. № 4027/2010 г. на Административен съд София - град с доводи, че следва да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно, вътрешно противоречиво и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът Огнян Цветков Иванов лично оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставено без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е осъдена Столична регионална здравна инспекция да заплати на Огнян Цветков Иванов сумата 7440 лева обезщетение чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител / ЗДСл / за периода от 26.03.2009 г. до 25.01.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2011 г. до окончателното й изплащане, и сумата 1250 лева на основание чл. 78 от ГПК разноски по делото за възнаграждение за един адвокат и за вещо лице. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено, че условията за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са налице. С влязло в сила съдебно решение е отменена заповедта за прекратяване не служебното правоотношение на ищеца и е изтекъл съответния период от време / 10 месеца /, през които същият не е заемал държавна служба, не е и назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата, не е и получавал възнаграждение за друга работа в по - нисък размер. При наличието не тези предпоставки, той има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време на оставане без работа, но за не повече от 10 месеца, както е в случая. За да определи конкретния размер на дължимото обезщетение, правилно съдът се е позовал на вариант I от заключението на вещото лице, в който изчислението е извършено на базата на заповед № 95/10.02.2009 г. на директора на РЦЗ София, която е влязла в сила. В заповед № 182/11.03.2009 г. не са посочени фактическите основания за издаването й, нито правните основания са валидно основание за изменение на индивидуалната месечна заплата на лицето, съобразно изискванията на чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за приложението му. Освен това тази заповед не е надлежно връчена на служителя, поради което правилно съдът е приел, че тя не е произвела действие. Правилно е взета предвид последната валидна заповед, с която е определено индивидуално възнаграждение 600 лв. и е включено допълнително възнаграждение за клас съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДСл и чл. 16 от Наредбата за служебното положение на държавните служители (отм.), представляващо в случая на 25 % - 150 лева, при което брутната заплата за определяне на обезщетението е 750 лева, а за 10 месеца същото възлиза на сумата 7500 лева. Предвид изложеното, обосновано и законосъобразно е прието, че искът с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер от 7440 лева, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение до окончателно изплащане на сумата, като се присъдят и направените разноски, възлизащи на сумата 1250 лева. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 104