Решение № 433 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2017 г.

Решение № 433 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б. против решение № 185 от 9.02.2017 г., постановено по адм. д. № 560/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът - ЕТ "Л.-А. Г.", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. прогласява нищожността на заповед № 01-164/1.11.2011 г. на кмета на О. Б., с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, е разпоредено да бъдат премахнати 24 бр. преместваеми обекти - бунгала, поставени без издадено разрешение в чужд имот. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая процесните бунгала не са преместваеми обекти по смисъла на закона, а налице строеж съобразно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, позовава се на приложимата редакция на ЗУТ - ДВ бр. 80/2011 г. и прави извод за нищожност на оспорения административен акт, тъй като към момента на издаване на заповедта кметът на общината не е имал правомощие да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Обжалваното решение е допустимо. Съдът е сезиран с жалба с искане за прогласяване на нищожност на индивидуален административен акт от лице, което е адресат на заповедта и с пряк правен интерес от обжалване на същата. Съдът се произнася единствено по искането, с което е сезиран и не разглежда и не обсъжда основанията за унищожаемост на оспорения административен акт. Следователно обжалваното решение е допустимо, а доводите на касатора в обратния смисъл, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от некомпетентен орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесните бунгала са изградени от дървена конструкция, стените са обшити с дъски по фасадата и от талашитени плоскости от вътре и по таваните, покрити са с гладка ламарина, покрива е двускатен, а в стените и на таваните е направена топлоизолация. Подовете са с дюшеме от дъски, като всяко бунгало има прозорец и врата. Бунгалата са поставени върху бетонови фундаменти, като не е установено точно каква е връзката на фундаментите с дървената конструкция, тъй като за да се установи този факт следва да се разбие дюшемето. Твърдението на А. Г. е, че връзката е направена с анкерни болтове, за което по делото не са налице доказателства. При тези данни изводът на съда, че бунгалата не са преместваеми обекти, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е законосъобразен и обоснован. Съгласно легалното определение - § 5, т. 80 ДР ЗУТ "преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Бунгалата са трайно прикрепени към земята, което ги квалифицира като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същите не могат да бъдат отделени и преместени на друго място в пространството без да бъдат разрушени, тъй като видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е, че за да се отделят от бетоновите фундаменти следва да се премахне дюшемето. Следователно в случая не става въпрос за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж и възможност за новото му изграждане на друго място, което не обуславя наличие на преместваем обект. За да е такъв обектът трябва да е преместваем като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде разрушен и отново изграден. След като не е налице преместваем обект по смисъла на закона, то към момента на издаване на оспорената заповед кметът на община Б. не е имал компетентност да разпореди премахване на незаконен строеж, поради което изводът на съда за нищожност на оспорения административен акт, като издаден от некомпетентен орган, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди О. Б. да заплати на ЕТ "Л.-А. Г." сумата 600 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,