Решение № 19 от 11.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 366/2008 г.

Решение № 19 от 11.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 366/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 12 ГПК. Образувано е по молба от К. М. П., Е. И. Г., М. И. Г. и И. Б. Г. за отмяна реда на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение № 248/07 г. от 13.04.2007 г. по гр. д. № 385/06 г. на ВКС, V г. о. С него е оставено в сила решението на Софийски градски съд / без дата/, постановено по гр. д. № 361/99 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 23.03.2003 г. по гр. д. № 6657/96 г. е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от К. М. П., Е. И. Г., М. И. Г. и И. Б. Г. против С. Б. П. искове за ревандикация на недвижим имот - магазин от 15.22 кв. м., представляващ реална част от апартамент, находящ се в гр. С., бул. "В" № 38, на първи партерен етаж, заедно с припадащите се към магазина идеални части от общите части на сградата и дворното място, представляващо парцел **** в кв. 538 по плана на гр. С., м. "Ц". В молбата за отмяна се твърди, че горното решение противоречи на друго влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 1879/92 г. на Софийски районен съд, потвърдено от ВКС, с което е бил уважен предявеният от тях против Б. М. З. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и същият е бил осъден да им заплати обезщетение за ползуване на този имот, като е прието, че магазинът е съсобствен на всички наследници на М. П. З. . Молят ВКС, петчленен състав, да отмени решение № 248/07 г. от 13.04.2007 г. по гр. д. № 385/06 г. на ВКС, V г. о. Ответниците в производството по отмяна С. Б. П. и Г. Д. П. чрез своя пълномощник адв. Х изразяват становище, че молба е неоснователна. Върховният касационен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото във връзка с наведените в молбата за отмяна твърдения, намира: За да е осъществен състава на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) е необходимо две дела, тъждествени по предмет и страни, да са разрешени по противоречив начин с две влезли в сила решения. В случая решението по гр. д. № 6657/96 г. по описа на Софийски районен съд е постановено по иск за собственост по чл. 108 ЗС, а другото - по иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на припадащата се част от гражданските плодове от същия имот. Ответницата по иска за ревандикация С. Б. П. е правоприемник на ответника по първото по време дело Б. М. З. Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС имплицитно включва произнасяне и по въпроса за собствеността върху вещта, доколкото вземането за обезщетение е предпоставено от наличието на съсобственост върху вещта и ползуването й само от един от съсобствениците. В този смисъл е налице противоречиво разрешаване на въпроса за собствеността с двете решения, тъй като по първото е прието, че молителите са съсобственици на имота, а по второто изцяло е отречено правото им на собственост. Но за да обоснове наличие на отменително основание по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) противоречието трябва да е между диспозитивите на двете решения, а не между диспозитива на едното и мотивите на другото. Мотивите на решението не се ползуват със сила на пресъдено нещо по преюдициалните правоотношения, по които съдът по необходимост взема становище като обуславящи спорното право. За се формира сила на пресъдено нещо и по тези правоотношения, те следва да се въведат като предмет на спора чрез инцидентен установителен иск и тогава съдът е длъжен да се произнесе по тях с отделен диспозитив. В този смисъл е и т. 18 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът