Решение № 283 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2008 г.

Решение № 283 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2008 г., II г. о., ГК, докладчик Йовка Дражева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на Й. З. Т. от с. Б., обл. Монтана срещу въззивното решение от 7.02.2007 г. по в. гр. дело № 335/2006 г. на М. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 25.04.2006 г. по гр. дело № 417/2004 г. на Б. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяна на въззивното решение. Й. З. Т. е подала жалба и срещу решението от 04.10.2007 г. по в.гр. дело № 335/2006 г. на М. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по същото дело от 7.02.2007 г. Иска се да се постанови решение, от което да е видно, че имотът, изнесен на публична продан е по гр. дело № 417/2007 г. с решение от 28.06.2005 г., а не от 25.04.2006 г. Ответницата по касация Е. Т. В. от с. Б., обл. Монтана не е ангажирала становище по жалбите. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбите основания за отмяна и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение от 25.04.2006 г. по гр. дело № 417/2004 г. Берковският районен съд постановил да бъде изнесен на публична продан УПИ ХIV-2478 в кв.164 по плана на гр. Б. с площ 240 кв. м., ведно с двуетажна масивна жилищна сграда-близнак, масивна едноетажна сграда в дъното на парцела и масивен гараж, като получената от продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно частите им, както следва: на Е. Т. В. - 1/3 част, а на Й. З. Т. - 2/3 части. Със същото решение е отхвърлен иска на Й. З. Т. срещу Е. Тр. В. за сумата 4 650 лева за извършени в имота подобрения. Въззивният съд оставил в сила решението в обжалваната част, като приел, че жалбоподателката не е доказала две от предпоставките по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), а именно: да е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството, както и да няма друго жилище. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е била оставена без уважение, като е прието, че в случая няма несъответствие на отразеното в мотивите и диспозитива на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу решението, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка за неоснователна поради следните съображения: С молба вх. № 744 от 16.04.2007 г. Й. З. Т. е поискала поправка на очевидни фактически грешки, както следва: а) в датата на постановяване на въззивното решение, която вместо 07.02.2007 г. да се чете 07.02.2006 г. и б) в изписването на датата на решението по първоинстанционното гр. дело № 417/2004 г. на Б. районен съд, която в мотивите и диспозитива на въззивното решение да се чете 28.06.2005 г. вместо изписаната 25.04.2006 г. Окръжният съд правилно е отказал да уважи молбата, като е приел, че в датата на въззивното решение (л. 23 от в.гр. дело № 335/2006 г.) е изписана 2007 г. и не е налице твърдяната очевидна фактическа грешка, т. е. съдебният акт е постановен на 07.02.2007 г., а не на 07.02.2006 г. Такава грешка съдържа заглавната част на решението, която сочи, че заседанието за решаване на делото е проведено на 30.10.2005 г., докато протоколът за същото (л. 21 и 22) удостоверява, че последното заседание се е състояло на 30.10.2006 г. След като делото във въззивната инстанция е образувано на 19.09.2006 г., очевидно е, че постановеното по него решение не може да е постановено на 07.02.2006 г. Не е налице очевидна фактическа грешка и в изписването датата на първоинстанционното решение, по което е постановено въззивното решение. Окръжният съд е съобразил, че действително по гр. дело № 417/2004 г. на Б. районен съд първоначално е било постановено решение от 28.06.2005 г. за изнасяне на делбения имот на публична продан (л.71 от делото). Това влязло в сила решение обаче е било отменено на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) с решение № 864 от 30.12.2005 г. по гр. дело № 610/2005 г. на ВКС, I г. о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане е постановено решението от 25.04.2006 г., поради което правилно във въззивното решение се сочи тази дата. Касационната жалба срещу въззивното решение е неоснователна. Въззивният съд законосъобразно е приел, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че към момента на откриване на наследството е живяла в процесното жилище и че не притежава друго жилище. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, след като още с определение в закрито заседание от 06.10.2006 г. въззивният съд е допуснал при довеждане поискания с жалбата срещу първоинстанционното решение свидетел. За уваженото доказателствено искане жалбоподателката е уведомена с призовката за насроченото за 30.10.2006 г. заседание на въззивната инстанция, получена от нея на 13.10.2006 г. (л.17 от делото). С неявяването си в заседанието на 30.10.2006 г. и след като не е довела допуснатия й свидетел страната мълчаливо се е отказала от събирането на свидетелските показания. От друга страна, не е представена декларация или друг документ, че страната не притежава право на собственост върху друг жилищен имот. За пълнота следва да се отбележи, че в случая изобщо не са били налице предпоставките по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК (отм.) за възлагане в дял на неподеляемо жилище. С изменената редакция на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) със Закона за изменение и допълнение на ГПК - ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г. бяха уредени две хипотези на възлагане на неподеляемо жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност-когато съсобствеността възниква поради смърт на единия съпруг или при развод на страните. Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) пък изключва от този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. В случая, съсобствеността между страните е възникнала, след като с влязло в сила постановление от 20.09.2004 г. по изп.дело № 154/2002 г. на съдебния изпълнител при Б. районен съд, на основание чл. 384, ал. 1 ГПК (отм.) е възложена 1/3 идеална част от процесния имот в полза на взискателя Е. Т. В., обявена за купувач с протокол от 08.09.2004 г. В заключение, обжалваните въззивно решение и решението, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка са правилно и законосъобразно постановени съдебни актове, които следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.