Решение № 5446 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2014 г.

ВАСIII отделение13.05.2015 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Славчо Иванов Трайков от с. Кубратово, общ. Столична, ул. "София" № 11, срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.) в частта му, с която е определено равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имот № 68134.1351.61, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, район "Надежда", ЕКАТТЕ 99121, Столична община. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5446 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2014 г., III о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Славчо Иванов Трайков от с. Кубратово, общ. Столична, ул. София" № 11, срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от имот № 68134.1351.61, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, район "Надежда", ЕКАТТЕ 99121, Столична община В жалбата се излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за имот № 68134.1351.61, с номер по КВС № 011061, с обща площ 1,930 дка, от които отчуждени 1,650 дка, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, ЕКАТТЕ 99121, Столична община, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Министерски съвет, и заинтересованите страни - министър на регионалното развитие, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Изискването на закона е равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко - продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор № 68134.1351.61, ЕКАТТЕ 99121, с обща площ 2,024 дка, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, Столична община, отчуждени 1.930 дка и стойността на паричното обезщетение - 1650 лева, лева, собственост на Славчо Иванов Трайков. Същият е записан като собственик в кадастралния регистър, одобрен със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, въз основа на договор за доброволна делба № 226, том 27, рег. № 51889 от 14.10.2005 г. на служба по вписванията към Софийски районен съд. От представената от жалбоподателите и приета по делото скица № 41018/4.07.2013 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че имот с идентификатор 68134.1351.61 част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с площ 1,930 дка. и с адрес гр. София, район Надежда, местност ГЛАДНО ПОЛЕ - Илиянци е с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "нива". Предназначението на имота се удостоверява и от представеното от тях удостоверение за характеристиките му, издадено на 7.11.2013 г. от Поземлена комисия "Връбница" гр. Нови Искър, съгласно което е с начин на трайно ползване "нива", категория на земята "четвърта", разстояние до населено място 262 м., разстояние до път 0 м. При така изведените законови критерии съдът намира, че определените обезщетения от вещото лице, в посочените в заключението варианти, по сравнителния метод на оценяване по чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС е неприложимо в настоящия случай, а обезщетението следва да се определи по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, както е сторено от административния орган, по следните съображения: При приложението на посочената нормативна уредба съдът намира, че представените по делото и използвани от вещото лице пазарни аналози не покриват законовите критерии. За определяне на равностойното парично обезщетение за отчуждения имот в район "Надежда" - Столична община и са ползвани от вещото лице четири пазарни аналога. По съдебно-оценителните експертизи и приети по делото обезщетението е определено по правилата на чл. 32, ал. 2, т. 1 от ЗДС са за продажба, които сделки са за имоти в урбанизирани територии имоти и по съществото си не представляват сделки с подобни характеристики. В случая тези сделки касаят имоти които са в урбанизирани територии. Не следва да се кредитира заключението на вещото лице, тъй като имотът е реституиран като земеделска земя и до влизане в сила на устройствения план през 2012 г. за изграждане на обект "Северна скоростна тангента". Ето защо настоящият състав приема, че в случая е неприложим сравнителния метод на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В конкретния случай отчужденият имот следва да се оцени по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ както правилно е процедирал и административният орган при определяне неговата цена. Административният орган е определил равностойното парично обезщетение в съответствие с изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Оценяването по този ред е законосъобразно тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землището, в което се намират процесният имот. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

2