Решение № 13018 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11256/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на контрольор с техническо средство за принудително задържане на неправилно паркирани пътни превозни средства при Организация на движението паркинги и гаражи ЕООД Велико Търново (ОДПГ) срещу Решение 155 от 19.10.2023 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело 198/2023 г. С обжалваното решение съдът e отменил принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - принудително задържане на пътно превозно средство за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП до заплащане на таксата и разходите по прилагане на техническо средство, приложена от контрольор с техническо средство при ОДПГ на 21.10.2022 г. по отношение на лек автомобил марка Хонда с peг. [рег. номер]. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, противоречи на чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) и на чл.99а ЗДвП, поради което не следва да се прилага. Счита за неприложима разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 ЗДвП, доколкото в процесния случай, в обособената зона за платено паркиране, е бил разположен пътен знак В28, и законоустановеното изключение за ППС, които обслужват лица, притежаващи документ за инвалидност не се прилага, защото правилата и редът за паркиране в зоните за платено паркиране са изрично уредени при съществуването на определени условия, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗДвП. Това, според касатора означава, че в платените зони лице, което притежава карта за инвалидност, може да се ползва от правото да ползва паркомясто само, когато автомобилът е паркиран на обозначените за тази цел места, но не и на необозначено за целта място. На следващо място сочи, че от разпоредбата на чл. 99а ЗДвП, както и от целия закон не следва правило, че хората с трайни увреждания могат да използват издадените им карти, като паркират навсякъде без да дължат заплащането на такси. Оспорва като необосновани изводите на съда, че начинът на обособяване на зоната за платено паркиране, в частност начинът и мястото, по които са разчертани паркоместата, противоречат на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Сочи, че сред техническите документи касаещи процесната зона за платено паркиране е представена схема на пътния участък, одобрена от главния архитект на Община Велико Търново, което според касатора обоснова наличие на законосъобразна преценка за начина и мястото на обособяване на зоната за платено паркиране. За необосновани счита и изводите на съда за наличие на нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, като сочи, че административният орган няма задължение да проверява дали автомобилът не е бил паркиран на това място по спешност или поради наличие на други обективни пречки за паркиране на друго достъпно място за хора с увреждания. Твърди, че съдът не е съобразил обективно съществуващия факт на липса на обективни критерии в закона относно вида увреждане, срещу което да се признава преференцията за безплатен и неограничен достъп на лицата с увреждания до безплатни паркоместа в зоните за платено паркиране. Според касатора разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново не урежда използването на паркоместа, които не са обозначени с пътен знак Д21 Инвалид и за които следва да се заплащат определените с решение на Общинския съвет Велико Търново такси, какъвто е и настоящият случай. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски въз основа на представен списък, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. П. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, следното: На 21.10.2022 г. в зона за платено паркиране Синя зона на ул. Александър Стамболийски , гр. Велико Търново е паркиран лек автомобил Хонда с peг. [рег. номер], собственост на С. П. К., ползван за нуждите на дъщеря му - лице с увреждания, за което е издадено Експертно решение 90663 от 16.03.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Св. Пантелеймон АД, гр. Ямбол - С. С. К.. На 21.10.2022 г. в 15.43 ч., контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в Организация на движението, паркинги и гаражи ЕООД към Община Велико Търново, прилага принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство . Изготвено е Съобщение 106527 и Съобщение 0000212479 от 21.10.2022 г., поставено на предното стъкло на автомобила. Съставен е и протокол 409 от 21.10.2022 г., видно от който след заплащане на такса за престой, автомобилът е освободен. С Решение 836/18.03.2010 г. по реда на чл. 99, ал. 3 ЗДвП Общински съвет Велико Търново е приел Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, при действието на която зоната за кратковременно паркиране на ул. Ал. Стамболийски", гр. Велико Търново е одобрена от главния архитект на общината на 21.07.2010 г., обхваща 57 броя паркоместа, от които 2 броя за инвалиди. С последващо свое Решение 175/10.04.2012 г. Общински съвет Велико Търново приема нова Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, с която е отменена предходната. С ново Решение 223 от 25.06.2020 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА, във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, Общински съвет Велико Търново е увеличава обхвата на зоната за платено паркиране с териториалният обхват, съгласно приложения инвестиционен проект, по ул. Александър Стамболийски в гр. Велико Търново, от кръстовището с ул. "Христо Ботев (Арката на генералите) до Стамболовия мост от 35 броя паркоместа на 45 броя паркоместа и по пл. П. Славейков на юг до кръстовището с ул. Стефан Стамболов , на север до кръстовищата с улиците Медникарска и Драгоман от 38 броя паркоместа на 40 броя паркоместа. Работното време на зоната е от 09.00 до 17.00 часа целогодишно без събота, неделя, официалните празници и 22 март. Общо местата за платено паркиране за двете зони са 85 броя, като от тях 4 броя са предвидени за автомобили на хора с увреждания. В хода на първоинстанционното производство са приети като доказателства Заповед 22-1490 от 17.09.2014 г. и Заповед РД22-1618 от 27.10.2020 г. на кмета на Община Велико Търново, трудов договор и допълнително споразумение към него на Д. Радоев и длъжностна характеристика за длъжността контрольор в звено Принудително задържане на пътни превозни средства при ОДПГ, график за работа на служителите на посочената длъжност за месец октомври 2022 г. Приети са обяснителна записка за частична актуализация на организацията на движението на територията на гр. Велико Търново със становище за съгласуване и Решение 223 от 25.06.2020 г. на Общински съвет Велико Търново, извадка от схема за организация и безопасност на движението, на ул. Александър Стамболийски в гр. Велико Търново и снимков материал, изготвен при прилагането на оспорваната мярка. С Решение 7791/12.07.2023г. по адм. дело 1812/2023 г. на Върховния административен съд е отменено Решение 5/11.01.2023 г. по адм. дело 295/2022 г. на Административен съд Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане. При така установените факти, съдът приема от правна страна, че ПАМ е приложена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - на датата на прилагане на обжалваната ПАМ, процесният автомобил е паркиран в обособена зона за платено паркиране на ул. Александър Стамболийски в гр. Велико Търново, не на място, предназначено за хора с трайни увреждания, а на такова за платено паркиране, като не е извършено заплащане. Независимо от това съдът приема, че ПАМ е приложена в противоречие с целта на закона. Според съда разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, противоречи на чл. 50, ал. 2, т. 3 ППЗДвП и чл. 99а ЗДвП - нормативни актове от по-висока степен, поради което не следва да се прилага. Приема, че Решение 223/25.06.2020 г. на Общински съвет Велико Търново, с което е променен обхвата на зоната за платено паркиране и одобрената актуализирана схема от главния архитект на Общината, са в противоречие с чл. 94, ал. 3 ЗДвП, тъй като в процесната част на пътя маркировката е под ъгъл, а не успоредно на пътя, поради което и не би могло да възникне право за събиране на такса за паркиране. Съдът приема и, че в случая е нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. Въз основа на горното прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е правилно. Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводи в подкрепа на твърдения порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за наличието на този порок, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 АПК съдът не дължи произнасяне по него. По доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост: Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗДвП, Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.). Посочената наредба е издадена на основание чл. 53, ал. 3 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), съгласно който правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти) за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. Съгласно т. 2, 3 и 4 от посочената разпоредба, в паркингите с до 30 места се предвиждат най-малко две места за паркиране на хора с увреждания, в паркингите с до 50 места най малко три места за паркиране на хора с увреждания и най-малко 4 на сто от общия брой на местата за паркиране в паркингите с повече от 50 места. От представеното по делото препис-извлечение от Протокол 10 от заседание на Общински съвет Велико Търново, проведено на 26.06.2020 г. е видно, че с Решение 223 е предвидено увеличения на броя на паркоместата по ул. Александър Стамболийски в гр. Велико Търново, от кръстовището с ул. "Христо Ботев (Арката на генералите) до Стамболовия мост от 35 броя на 45 броя паркоместа и по пл. П. Славейков на юг до кръстовището с ул. Стефан Стамболов , на север до кръстовищата с улиците Медникарска и Драгоман - от 38 броя на 40 броя паркоместа. Фактът, че на ул. Александър Стамболийски са разположени 45 броя паркоместа се установява и от представена по делото схема за организация и безопасност на движението, на ул. Александър Стамболийски в гр. Велико Търново. Установява се също така, че предвидените там места за паркиране на хора са увреждания са две. Предвид изложеното следва, че броят на предвидените паркоместа за паркиране на хора с увреждания на ул. Александър Стамболийски е по-малък от нормативно установения минимум от 3 места. Видно от чл. 53, ал. 5, т. 1 ЗХУ централните и териториалните органи на изпълнителната власт предприемат мерки за привеждане на предоставената им за управление държавна собственост (елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията) в съответствие с правилата, нормите и нормативите, определени с наредбата по ал. 3. В случая посочената разпоредба не е изпълнена и не е осигурен минималният брой паркоместа за паркиране на хора с увреждания на ул. Александър Стамболийски в гр. Велико Търново. Предвид посоченото няма как органът законосъобразно да приложи ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП спрямо ползвания от лице с трайно увреждане автомобил, независимо, че същият е паркиран на място за платено паркиране. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Организация на движението, паркинги и гаражи , ЕООД юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор да заплати на ответника, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 1 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд