Решение № 9201 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2016 г.

Решение № 9201 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби /КЖ/, подадени от директора на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП и от "Д. Т. И." ООД, ЕИК *********, против решение № 379/18.02.2016 г. на Административен съд П., постановено по адм. д. № 1884 по описа за 2014 г. на този съд. Директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 161305829 от 24.02.2014 г. издаден от В. Н. Н.- началник сектор "Ревизии" възложил ревизията и П. Г. Д. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 531 от 03.06.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" П., в частта му, в която е отказано право на данъчен кредит за данъчен период неправилно посочен в решението - 01.04.- 30.04.2013 г. вместо д. п. м. 10, 11.2007 г., м. 01, 03, 04, 05, 07.2008 г. в размер общо на 16 666,50 лв. по 30 броя фактури, издадени от "Е. Д. Е. Груп" ООД и са установени и определени за внасяне лихви за просрочие. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в оспорената част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Иска уважаване на тази касационна жалба и отхвърляне касационната жалба на дружеството и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции в размер по 1900 лв. "Д. Т. И." ООД, ЕИК ********* обжалва първоинстанционното решение в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161305829 от 24.02.2014 г. издаден от В. Н. Н.- началник сектор "Ревизии" възложил ревизията и П. Г. Д. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 531 от 03.06.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта с която е увеличен размера на дължимия ДДС със сумата от 13 140,14 лв. за данъчен период м. април 2013 г. на основание чл. 85 във връзка с чл. 116, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС по декларирани протоколи по чл. 117 от ЗДДС на контрагенти със знак минус за доставки на "Демитрейд"ЕООД, "Красимпекс"ЕООД и "Шерифов" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост. Иска отмяна на решението в обжалваната част с присъждане на разноските за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок и от страни по делото, поради което са допустими. По същество и двете са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 161305829 от 24.02.2014 г. издаден от В. Н. Н.- началник сектор "Ревизии" възложил ревизията и П. Г. Д. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 531 от 03.06.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" П., в частта му, с която е увеличен размера на дължимия ДДС със сумата от 13 140,14 лв. за данъчен период м. април 2013 г. на основание чл. 85 във връзка с чл. 116, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС по декларирани протоколи по чл. 117 от ЗДДС на контрагенти със знак минус за доставки на "Демитрейд"ЕООД, "Красимпекс"ЕООД и "Шерифов" ЕООД, както и в частта, в която е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 10, 11.2007 г., м. 01, 03, 04, 05, 07.2008 г. в размер общо на 16 666,50 лв. по 30 броя фактури, издадени от "Е. Д. Е. Груп" ООД и са установени и определени за внасяне лихви за просрочие. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е незаконосъобразен относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 16 666,50 лв. Приел е, че процесните фактури, издадени от "Е. Д. Е. Груп"ООД обективират реално извършени доставки на различини видове строителни материали. Този извод е обоснован въз основа на представените в съдебното производство приемо-предавателни протоколи, товарителници, консигнационни протоколи, складови разписки, показанията на свидетелите - М. С. /участвала в строителния надзор на обекта/ и Н. Георгиев /осъществявал инвеститорски контрол на обекта/, приетите по делото заключения на ССЕ и СТЕ, което потвърждава влагането на материалите в строителството на обект в к. к. П.. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството по отношение на увеличеният размер на дължимия ДДС със сумата от 13 140,14 лв. за данъчен период м. 04. 2013 г. на основание чл. 85 във връзка с чл. 116, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС по декларирани протоколи по чл. 117 от ЗДДС на контрагенти със знак минус за доставки на "Демитрейд" ЕООД, "Красимпекс" ЕООД и "Шерифов" ЕООД. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП: Касационната жалба е неоснователна. Съдът при постановяване на решението си, се е съобразил с обстоятелството, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. По делото е установено, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС и че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че по отношение на доставките на строителни материали от "Е. Д. Е. Груп" ООД е доказано, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. Установено е безспорно, че стоките са вложени в строителството на обект в к. к. П.. От ДЗЛ са представени по делото акт за приемане на конструкция, разрешение за строеж на "База за отдих с жилища за сезонно обитаване", видно от които е, че ревизираното лице е един от възложителите на строежа. В качеството си на такъв, "Д. Т. И." ООД е сключило и договор за строителство с "Касида"ЕООД, видно от който изпълнителят се е задължил да извърши строителство на същия обект, описан по-горе, но със задължение за доставка на материали от самия възложител. Така, видно от чл. 5 на договора е, че изпълнителят осигурява само изрично предвидените в приложение 1 към договора материали, между които не фигурират такива от вида, предмет на покупко-продажбите по спорните фактури. Доказана е тезата на РЛ, че закупуваните от доставчика материали са му били необходими за извършване на започнатото строителство, като няма данни такива материали да са били закупувани от друг съконтрахент. Представени са и Акт обр. 19 за установяване завършването и заплащането на действително извършени СМР, видно от които доставки на тухли или други материали, идентични с тези по процесните фактури не са правени от страна на изпълнителя по договора. Неоснователно е оплакването в жалбата за липса на достоверност на датите на представените от страна на ревизираното дружество товарителници, консигнационни протоколи и приемо-предавателни протоколи. Основателно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 181 от ГПК не може да се прилага абсолютно и по отношение на неограничен кръг от лица, включително и тези лица да са органите на приходната администрация. При положение, че е удостоверено получаване на предмета на доставката и наличието на основание между доставчик и получател, то следва да се приеме, че положителният факт на доставката е установен. При така събраните доказателства законосъобразни и обосновани са изводите на съда във връзка с реалността на доставките на строителни материали. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази си част. По жалбата на "Д. Т. И." ООД: Касаторът оспорва изводите на съда досежно увеличаването на размера на дължимия ДДС със сумата от 13 140.14 лв. за данъчен период м. 04.2013 г., на основание чл. 85 във връзка с чл. 116, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС. От данните по делото се установява, че през м. 06.2009 г. "Д. Т. И." ООД издава фактури за извършени продажби на "ДЕМИТРЕЙД" ЕООД - № 7/30.06.2009 г. на стойност 7500 лв. и ДДС 1500 лв.; № 8/30.06.2009 г. на стойност 8640 лв. и ДДС 1728 лв. и № 9/30.06.2009 г. на стойност 6474.68 лв. и ДДС 1294.94 лв. Общо начисленият ДДС по тези фактури е в размер на 4522.94 лв. и представлява целият размер на декларирания ДДС в дневник за продажби и СД на извършените от ревизираното лице продажби за м. 06.2009 г. През м. 07.2009 г. "Д. Т. И." ООД отразява в дневник за продажби и СД по ЗДДС следните извършени облагаеми доставки: фактура № 10/05.07.2009 г., издадена на "КРАСИМПЕКС" ЕООД на стойност 8000 лв. и ДДС 1600 лв., № 11/10.07.2009 г., издадена на "ДЕМИТРЕЙД" ЕООД на стойност 25100 лв. и ДДС 5020 лв. и № 12/31.07.2009 г., издадена на "ШЕРИФОВ" ЕООД на стойност 9986 лв. и ДДС 1997.20 лв. или общо начислен ДДС 8617.20 лв. и представляващ целият размер начислен ДДС за извършените облагаеми доставки за периода м. 07.2009 г. Всички фактури са отразени в дневници за покупки на получателите и те са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит по тях. Във връзка с така описаните фактури ревизираното лице е издало 6 протокола по чл. 117 от ЗДДС отразени в дневниците за продажби със знак минус и с вписано основание за издаване - издаден документ с невярно съдържание, като е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 13 140.14 лв. Тъй като протоколите са издадени едностранно и без да са спазени изискванията на чл. 116, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС и чл. 78, ал. 6 от ППЗДДС, ревизиращият екип е отказал да намали дължимия за периода данък върху добавената стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа: 1. основанието за анулирането; 2. номера и датата на документа, който се анулира; 3. номера и датата на издадения нов документ; 4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните. В случая съставените от РЛ протоколи не са подписани от получателите на анулираните фактури. Няма данни, че същите да са достигнали до знанието на контрахентите на издателят. Твърдението на касатора, че не притежава екземпляри от самите фактури и че същите не са подписвани от него, както и приложеният протокол за извършен разпит на единия управител на "Д. Т. И." ООД, не доказват наличие на основание за издаване на процесните протоколи. Правилно съдът е приел, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, поради което законосъобразно с РА е увеличен размера на дължимия ДДС със сумата от 13 140.14 лв. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на дирекция "ОДОП" П. следва да бъдат присъдени разноски съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 924 лв. "Д. Т. И." ООД е заплатил ДТ в размер на 25 лв. След компенсация в полза на дирекция "ОДОП" - П. следва да се присъдят разноски в размер на 899 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,