Решение № 647 от 23.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2026 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. С. срещу решение № 613/13.05.2025 г., поправено с решение № 677/22.05.2025 г., двете постановени по в. гр. д. № 648/2025 г. на Софийския апелативен съд. С него, въззивният съд, като частично е отменил първоинстанционното решение, е осъдил К. Х. С. да заплати на Д. В. Б., на основание чл. 55, ал. 1, т.3 от ЗЗД, сумата от 32 600 лв., в допълнение към присъдените й от първоинстанционния съд 65 200 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното плащане. Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност, доколкото въззивният съд е допуснал противоречие в мотивите си като е приел, че искът по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и искът по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД са един и същи иск. Относно очевидната неправилност ВКС намира следното: двата иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и искът по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД са различни, защитават различни субективни права, основанието на правата, правопораждащите факти, са различни, изискуемостта на двете права настъпва по различно време, съответно погасителната давност тече от различни моменти. Съгласно ППВС 1/79г. в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание като тук попада даденото/полученото по нищожен договор. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила като тук попада даденото/ полученото по развален договор. В случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от настъпване невъзможността да се осъществи основанието, а при третия - от отпадането на основанието. По касационните основания, посочени в касационната жалба, ВКС намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на Д. В. Б. за връщане на сумата от 195600лв. солидарно от ответниците З. С. Н., А. - М. Х. С. и К. Х. С.. Ищцата е посочила, че е сключила със З. Н. и Х. С. през г. Предварителен договор за покупко- пордажба на недвижими имоти, съчетан с договор за изработка- задължение за построяване на обектите. Тя е платила уговорената цена в размер на 100000 евро по банковата сметка на Х. С., но поради неизпълнение на договора и поради това, че в Предварителния договор не били индивидуализирани недвижимите имоти, предмет на договора, е поискала от съда да постанови връщане на платеното от З. Н. и от наследниците на Х. С. (другите двама ответници А.- М. С. и К. С.) поради разваляне на договора, евентуално поради нищожност на договора. Първоинстанционният съд се е произнесъл само по иска по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД (връщане на сумата на отпаднало основание, поради разваляне на предварителен договор) като е осъдил само двамата ответници А.-М. Х. С. и К. Х. С. да платят по 65000лв. на отпаднало основание, поради разваляне на предварителния договор, като същевременно е отхвърлил исковете по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу тези двама ответници до пълния предявен размер от 195600лв.. Ищцата Д. Б. е обжалвала първоинстанционното решение само в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, насочен срещу К. С., в отхвърлената част за сумата от 32600лв.. Въззивният съд е приел в мотивите към решението си, че предварителния договор е бил нищожен заради липсата на предмет, доколкото не били индивидуализирани недвижимите имоти, предмет на продажбата, но след това с решението си е присъдил на ищцата още 32600лв. като е осъдил К. С. на основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД на отпаднало основание, поради развален предварителен договор. Решението на въззивния съд е неправилно и следва да се касира по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с два обективно съединени иска по чл. 55, ал.1, пр.1 и чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Съотношението главен и евентуален иск е правна квалификация и се определя от съда, а не се посочва от страната, доколкото евентуалният иск е обусловен от изхода по главния. В случая искът за връщане на даденото по нищожен договор е главен иск, защото въпросът за нищожността на договора е преюдициален по отношение на въпроса за изпълнението и развалянето на договора. Първоинстанционният иск се е произнесъл само по евентуални иск по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД- връщане на даденото поради развален договор. Ищцата не е поискала в преклузивния срок по чл. 250 ГПК допълване на първоинстанционното решение относно главния иск за връщане на даденото поради нищожен договор. Като правна последица от това пред въззивния съд е останал за предмет на делото единствено искът по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, доколкото обжалването по евентуалния иск не поддържа висящността по главния иск. Въззивният съд е приел в мотивите към решението си, че предварителния договор е бил нищожен, но след това с решението си е присъдил на ищцата още 32600лв. като е осъдил К. С. на основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД на отпаднало основание, поради развален предварителен договор. Когато Предварителния договор е нищожен, то тогава даденото по него може да се иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като дадено при липса на основание, но не и по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД- поради отпаднало основание съгласно посоченото по- горе ППВС №1/79г.. Решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно и следва да се касира. В случая сключеният Предварителен договор между страните не съдържа съществените признаци на окончателния договор съгласно чл. 19, ал.2 ЗЗД, доколкото в предварителния договор не са посочени недвижимите имоти, които ще са предмет на покупко- продажбата, поради което предварителния договор е нищожен, заради противоречие със закона, доколкото изискването на чл.19, ал.2 ЗЗД е императивно. Тъй като иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД не е висящ пред въззивния съд, а предмет на делото е останал само иска по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, то искът по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 32600лв. е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в полза на К. С. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 338,68 евро, представляващи платена държавна такса. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение