Решение № 3243 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2017 г.

ВАСII отделение14.03.2018 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3481/22.05.2017 г. постановено по адм. дело № 8272/2016 г. на Административен съд С. - град, второ отделение, 5-ти състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3243 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОСК"/ при Столична община /СО/, против решение № 3481/22.05.2017 г. по адм. дело № 8272/2016 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: "Ендорс" ЕООД, гр. С., чрез процесуалния му представител - адв. Дограмаджиев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна Заповед № РА-30-242/01.07.2016 г. на директора на Д"ОСК", СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна постройка - автомивка", находящ се в УПИ V-1140, кв. 15Б по плана на гр. С., м."Х. Д.". Адресат на заповедта е оспорващото дружество "Ендорс" ЕООД, гр. С.. Според съда заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, както и в нарушение на материалния закон, тъй като от съвкупната преценка на доказателствата, е установено, че строежът не е незаконен, тъй като разполага с валидно издадени строителни книжа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда кореспондират с установената фактическа обстановка и издадените за строежа строителни книжа. По делото е установено, вкл. и чрез прието заключение на СТЕ, че процесният строеж разполага със строителни книжа, които не са изгубили своето правно действие, поради започване на строителството в 3 годишен срок от влизане в сила на разрешение за строеж /РС/ № 20/25.03.2002 г. издадено на предишния собственик И. К. С.. Това е така, тъй като за строежа има съставени актове от 24.07.2004 г., от 25.07.2004 г. и от 30.10.2004 г., за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството и при продължаването му, по чл. 7, ал. 3, т. 10 и т. 11 от Наредба № 7/2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, както и за приемане на конструкцията по чл. 7, ал. 3, т. 14 от същата Наредба. Налице е и протокол № 22/08.07.2002 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Въз основа на тези документи, чието наличие в р-н "Подуяне", СО, се потвърждава от заключението на СТЕ, правилни са изводите на съда, че строежът е изпълнен въз основа на редовно издадени строителни книжа, които не го правят незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както е посочено в заповедта. За това, че строежът е започнал и е във фаза "груб строеж" към м. 08.2015 г. е видно от представените пред вещото лице и обсъдени от него писмени доказателства - нот. акт за продажба № ... от ....... г., с който ответното дружество е закупил имота, ведно с построения върху него в степен на завършеност "груб строеж" - автосервиз и автомивка - първи етап и Протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, от 12.08.2015 г. на р-н "Подуяне", СО. Освен тях вещото лице е установило и наличието на всички необходими за строежа проекти по всички части, одобрени на 21.03.2002 г. При наличието на такива строителни книжа изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, са правилни. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията, че тези строителни книжа са с изтекъл срок на действие, поради неизвършване на строителството в 3 г. срок, а след това. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1