Решение № 1104 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9967/2008 г.

Решение № 1104 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9967/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Въжаров, пълномощник на Ирена Димитрова Гелова от гр. Самоков, срещу решение № 308/9.06.08 г. по адм. д. № 288/07 г. по описа на Административен съд София-област с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Столична РДНСК и ДНСК-София не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на касатора Гелова срещу Заповед № РД-14-226/11.05.07 г. на зам. началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж "Преустройство на фризьорски и козметичен салон". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправни предпоставки. Решаващият си правен извод по отношение законосъобразността на заповедта съдът е възприел при съвкупната преценка на доказателствата по делото, вкл и писмените заключения на неоспорените от страните и включени по надлежния ред в материалните по делото писмени заключение на единична и тройна съдебно технически експертизи. Касационната жалба с релевирани оплаквания за неправилност - нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, е неоснователна. Данните по делото налагат извода, че процесната заповед е издадена при напълно изяснена фактическа обстановка. При процедиране на преписката административният орган е взел предвид извършеното надлежно разрешено и въведено в експлоатация преустройство на жилищния обект във фризьорски и козметичен салон, като предмет на разпорежданията на заповедта са само преустройствата, извършени по-късно, през 2006 г. и установени с Костативен акт № 6/11.01.07 г., възражения по който не са постъпили, а изложените в жалбата такива не са подкрепени с доказателства, противопоставими на наличните по преписката досежно разрешеното и извършено законно преустройство. Тези допълнителни строително монтажни работи представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, обстоятелство, безспорно и в детайли изяснено от двете съдебно техническа експертизи. Като е извел решаващите си правни изводи на база безспорните установявания на административния орган и привеждайки ги под регулацията на приложимата разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, първоинстанционният съд е процедирал материалноправно законосъобразно. Немотивираното оплакване за нарушение на съществени съдопроизводствени правила не намира опора в данните по делото и не следва да бъде конкретно обсъждано. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд констатира, че без основание като страна по делото е конституирана Столична РДНСК и по отношение на последната решението се явява процесуално недопустимо. Процесната заповед е издадена от зам. началника на ДНСК-София на основание чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ в хипотезата на делегирани със Заповед № РД-13-070/6.03.07 г. на началника на ДНСК-София правомощия, предвид което този е органът, имащ качеството страна в производството по чл. 153, ал. 1 АПК. С оглед изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд