Решение № 8208 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2018 г.

Решение № 8208 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Благоевград, против решение № 409 от 06.03.2018 г., постановено по административно дело № 597/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което съдът е: 1) отменил заповед № РД-09-989/07.07.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград за наложени санкции - финансови неустойки по отношение на ЗОЛ (здравноосигурените лица) Т. Лукова с ИЗ № 551/01.02.2017 г., Т. Йорданов с ИЗ № 678/01.02.2017 г., Ш. Александров с ИЗ № 686/01.02.2017 г., Ф. Михрина с ИЗ № 737/03.02.2017 г., Х. Сотиров с ИЗ № 1095/20.02.2017 г., Е. Якимова с ИЗ № 740/03.02.2017 г., Д. Иванова с ИЗ № 751/04.02.2017 г., И. Чакъров с ИЗ № 886/10.02.2017 г., Е. Тупева с ИЗ № 1005/15.02.2017 г., Д. Кимова с ИЗ № 565/01.02.2017 г., В. Пенева с ИЗ № 783/05.02.2017 г., Г. Александров с ИЗ № 838/08.02.2017 г., И. Николов с ИЗ № 907/12.02.2017 г., Ж. Красимирова с ИЗ № 973/14.02.2017 г., и Д. Добрева с ИЗ № 1206/02.03.2017 г.; 2) оставил в сила процесната заповед в останалата й част; 3) осъдил РЗОК – Благоевград да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение Разлог" ЕООД, сумата от 1189 лв. за направените разноски по делото, съразмерно уважената част от жалбата. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а отменената с него заповед да се потвърди или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Благоевград. Претендира и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Многопрофилна болница за активно лечение Разлог" ЕООД ("МБАЛ Разлог ЕООД), гр. Разлог, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима в частта й, с която е отменена частично процесната заповед, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Касационната жалба против решението в частта, с която заповедта е оставена частично в сила, се явява процесуално недопустима поради обстоятелството, че същото в тази част е благоприятно за касатора, тъй като с него по същество е потвърден оспореният акт в посочената част по т. 16 до т. 18, поради което в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба в допустимата ? част за неоснователна. С частично отменената от първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции № РД-09-989 от 07.07.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград, същият е наложил на "МБАЛ Разлог" ЕООД санкция - финансова неустойка, в общ размер на 9 600 лв. (14 х 600 лв. + 1 х 400 лв. + 4 х 200 лв.), за деветнадесет нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, на основание чл. 74, ал. 5 и чл. 76 от ЗЗО, § 11 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на НРДМД (Национален рамков договор за медицинските дейности) за 2017 г. във връзка с чл. 270, ал. 1 и чл. 280, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 258, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 261, чл. 262, чл. 263 и чл. 265, ал. 3 и ал. 4 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 на НС на НЗОК, както и нарушения по чл. 31, т. 1 и 2 от НРДМД за 2015 г., нарушения по чл. 263, ал. 4, предложение първо от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, нарушение на чл. 238 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. С процесната заповед по т. 1 – т. 14 е прието, че в 15 случая на лечение на поименно посочени здравноосигурени лица не е изпълнен лечебно-диагностичният алгоритъм - не са спазени задължителните критерии за дехоспитализация на болни по КП № 41. 2 "Диагностика и лечение при инфекциозно-алергични заболявания на дихателната система при лица под 18 години" – същото е извършено без медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние. По т. 15 от заповедта на директора на РЗОК – Благоевград и КП № 98 "Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром" е прието нарушение на установения ред за работа с първична медицинска документация, поради невписване на придружаващо заболяване в направлението за хоспитализация. По отношение на останалите 3 случая на ИЗ първоинстанционният съд е оставил заповедта в сила и те не касаят настоящото производство, тъй като решението се явява благоприятно за касатора в тази му част. В хода на първоинстанционното производство по оспорването на процесната заповед е установено, че съгласно заповед № РД 09-467/21.03.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград е извършена проверка по изпълнение на ЗЗО, НРД за медицинските дейности за 2015 г., Инструкция № РД 16-31/23.06.2016 г., решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, Указание № РД 16-24/30.05.2012 г. и индивидуалния договор № 010616/27.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен с дружеството, както и допълнителното споразумение към него. Вследствие на проверката е изготвен протокол № П-Б-40/24.03.2017 г. от контрольори при РЗОК - Благоевград, като по отношение на дейността на лечебното заведение са установени 15 нарушения на чл. 31, т. 1 и т. 2 от НРДМД 2015 г. за неизпълнение на задължителните критерии за дехоспитализация, по клинична пътека № 41. 2. Наличен е доклад с вх. № 93-00-236 от 28.03.2017 г. от проверяващия екип. Протокол № П-Б-40/24.03.2017 г. е връчен на управителя на "МБАЛ Разлог" ЕООД, който в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО с писмено становище е оспорил констатациите от протокола. Видно от протокол от заседание на Арбитражната комисия (АК) № 17 от 09.05.2017 г. и решение № 19 от заседание на АК, същата не е стигнала до единодушно решение по оспорените констатации от т. 1 до т. 15 от Протокол № П-Б-40/24.03.2017 г., като за всеки от тези случаи, гласовете са - 3 гласа "За" и 3 гласа "Против". Впоследствие е издадена и процесната заповед, като първоинстанционният съд е посочил, че органът, налагащ санкции, е следвало да мотивира акта и да обсъди направените в хода на административното производство възражения съгласно чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, в частност да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушенията, посочени в протокола, и съответно в заповедта, както и да обсъди и обори становището на изпълнителя на медицинска помощ, и да обоснове приложените санкции съобразно приложимите материалноправни норми. Стигнал е до извод, че санкциониращият орган е преповторил констатациите от Протокол № П-Б40/24.03.2017 г., дал е определение на "клинична пътека" и какво съдържа p. II от индикации за хоспитализация и лечение по отделните клинични пътеки, но не е обсъдил становището по отделните ЗОЛ, направено от управителя на "МБАЛ Разлог" ЕООД или от гласувалите "Против" членове на АК, нито защо приема, че самото техническо изписване на думите "липсва риск от дехоспитализация" по т. 1 – т. 14 е нарушение на условията по клиничните пътеки, както и дали същото представлява "маловажен случай", както са приели половината от членовете на Арбитражната комисия. За да уважи жалбата срещу този административен акт в частта, в която го е отменил, съдът е приел, че наложената със заповедта на директора на РЗОК – Благоевград санкция е незаконосъобразна по отношение на т. 1 – т. 14, тъй като по отношение на 15 спорни случаи на пациентите по ИЗ № 551/01.02.2017 г., ИЗ № 678/01.02.2017 г., ИЗ № 686/01.02.2017 г., ИЗ № 737/03.02.2017 г., ИЗ № 1095/20.02.2017 г., ИЗ № 586/01.02.2017 г., ИЗ № 740/03.02.2017 г., ИЗ № 751/04.02.2017 г., ИЗ № 886/10.02.2017 г., ИЗ № 1005/15.02.2017 г., ИЗ № 565/01.02.2017 г., ИЗ № 783/05.02.2017 г., ИЗ № 838/08.02.2017 г., ИЗ № 907/12.02.2017 г. и ИЗ № 973/14.02.2017 г., хоспитализирани по КП № 41. 2, заповедта се явява немотивирана, не е посочено дали нарушенията попадат в дефиницията на "маловажен случай" съгласно § 1, т. 4 от ДР на решението на НС на НЗОК, както и непосочване на конкретни доказателства за налагане на финансова неустойка в хипотезата на "повторно нарушение" по § 1, т. 2 от ДР на решението на НС на НЗОК. По отношение на т. 15 от заповедта по ИЗ № 1206/02.03.2017 г. в направлението за хоспитализация също липсват мотиви за налагането на финансовата неустойка в хипотезата на повторност на нарушението, както и доказателства за това. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт в процесуално допустимата за разглеждане част отговаря на изискванията съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда в тази част и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, извършил е проверка по отношение законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания в чл. 146 от АПК. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение съдът е стигнал до заключението, че здравното заведение не следва да бъде санкционирано по отношение на т. 1 до т. 14 от процесната заповед. В тези точки се касае за идентични случаи по КП № 41. 2 "Диагностика и лечение при инфекциозно-алергични заболявания на дихателната система при лица под 18 години", лечението по които е прието от административния орган, издал процесната писмена покана, за проведено в нарушение на чл. 31, т. 1 и т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2015 г. и чл. 154 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, изразяващо се в неизпълнен лечебно-диагностичен алгоритъм - не са спазени задължителните критерии за дехоспитализация на болни по КП № 41. 2, като същата е извършена без медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние. Съгласно чл. 154 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК изпълнителят на болнична медицинска помощ (БМП) в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр. В случая за всички лекувани здравноосигурени лица са били налице индикациите за хоспитализация по КП № 41. 2, проведено е било цялостно лечение, спазен е алгоритъма на КП и са вложени средства от страна на лечебното заведение, и във всички случаи в конкретните епикризи е описано общото здравословно състояние на пациентите при изписването им, от които може да се направи заключение за липса на медицински риск. В т. 4 от КП № 41. 2 "Дехоспитализация и определяне на следболничен режим" е посочено, че медицинските критерии за дехоспитализация са: медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние и диагностицирано или отхвърлено професионално и/или алергично заболяване на горни и долни дихателни пътища; стабилизиране на състоянието и липса на органно засягане". От приложените по делото писмени доказателства, в частност отделните епикризи, следва да се приемат обективните данни за стабилизиране на състоянието на пациентите, от което категорично може да се изведе, че при описаните случаи е спазен диагностично-лечебният алгоритъм, завършена е клиничната пътека, постигнати са критериите за дехоспитализация, описани са обективни данни за стабилно общо състояние, което налага извод, че няма медицински риск от приключване на болничното лечение. По т. 15 от заповедта на директора на РЗОК – Благоевград и КП № 98 "Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром" е прието нарушение на установения ред за работа с първична медицинска документация, поради невписване на придружаващо заболяване в направлението за хоспитализация, като първоинстанционният съд е отменил правилно финансовата неустойка, тъй като административният орган не е посочил нито доказателства за влязла в сила санкция за същия вид нарушение, нито мотиви в атакувания акт, защо санкцията се налага в хипотезата на повторност, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на решението на НС на НЗОК, "повторно нарушение" е такова нарушение, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на решението. Неоснователни са и останалите наведени от касатора доводи за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Досежно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед категоричното опровергаване в хода на съдебното производство на извода на административния орган за извършени нарушения от лечебното заведение по обсъдените по-горе точки, който извод е обусловил издаването на заповедта за налагане на санкции в тези точки, обоснован е крайният правен извод на Административен съд - Благоевград, че същата е незаконосъобразна в посочената част и правилно тя е била отменена от съда по т. 1 до т. 15 от акта, като съдът съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на заповедта за налагане на санкции в отменената й от първоинстанционния съд част, не може да бъде кредитирана. Като е отменил заповедта в частта от т. 1 до т. 15, Административен съд - Благоевград вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. За пълнота на изложението в тази връзка трябва да се отбележи, че дори и касационната жалба да бе основателна, то с оглед на това, че директорът на РОЗК – Благоевград лично е подписал жалбата и не е бил представляван от юрисконсулт в настоящото производство, юрисконсултско възнаграждение пак нямаше да бъде присъдено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,