Решение № 9551 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2026 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна срещу решение № 717/22.04.2026 г. на Административен съд Разград по адм.д. № 239 по описа за 2025 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт /РА/ № Р-03001724001872-091-001/17.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в потвърдената при оспорването по административен ред част. Касаторът оспорва правният извод на съда, че поставящата началото на ревизионното производство заповед за възлагане на ревизията (ЗВР) не е надлежно връчена и това опорочава заключителния акт на производството, тъй като е засегнато правото на защита на ревизираното лице. Изразява убеждение, че връчването на ЗВР е извършено на 23.04.2024 г. на деклариран от ревизираното лице с уведомление от 21.05.2019 г. адрес за кореспонденция, който е бил активен до 05.05.2025 г. На същия адрес били връчени и други актове на органите по приходите в хода на ревизията без да е отречено тяхното получаване. Твърди, че след като в обхвата на упълномощаването по уведомлението от 21.05.2019 г. е включено подаването на справки-декларации по ЗДДС с арг. от чл. 101, ал. 5, изр. последно ЗДДС декларираният електронен адрес следва да се счита за такъв по чл. 28, ал. 2 ЗДДС. Сочи като факт с правно значение присъствието на упълномощеното с уведомлението лице при извършена проверка на РЛ на 21.01.2025 г. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – - ЕТ „Проше – П. Панов“ отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Съдебното производство пред Адм. съд Разград е образувано по жалба на ЕТ „Проше – П. Панов“ против ревизионен акт № Р-03001724001872-091-001/17.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта, с която нему са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2019 г. до м. 11.2023 г. в общ размер 11 130.89 лева с лихва за забава в размер 5 349.44 лева. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА в оспорената част. По установяванията на съда оспорения пред него РА е постановен ревизионно производство, чието начало е поставено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001724001872-020-001/15.04.2024 г., която е изменена с последващи ЗИЗВР № Р-03001724001872-020-002/19.07.2024 г., № Р-03001724001872-020-003/18.09.2024 г. и № Р-03001724001872-020-004/16.12.2024 г., като заповедите са изпратени на ревизираното лице (РЛ) по електронен път на електронен адрес [електронна поща], а за доказване на връчването са представени удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“. Електронният адрес, на които е извършено съобщаването на актовете бил посочен като адрес за кореспонденция с органите на НАП в уведомление от 21.05.2019 г., с което едноличният търговец упълномощил В. И. В. да ползва от негово име електронните административни услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП, като подава и подписва с КЕП изрично отбелязаните там документи. В уведомлението не било отбелязано упълномощаването на В. да обхваща подаване и получаване на съобщения и документи по контролни производства. По решаващите изводи на съда посоченият в уведомлението от 21.05.2019 г. електронен адрес е във връзка с упълномощаването на В. да ползва от името на жалбоподателя предоставяни от НАП чрез КЕП електронни административни услуги, поради което не представлява електронен адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 ДОПК, ЗВР е следвало да се връчи на адреса по чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК и нейното връчване по електронен път не е надлежно. Невръчването на ЗВР съдът е определил като процесуално нарушение, което засяга грубо правото на защита на РЛ и рефлектира върху действителността на РА. Решението е правилно. Образуването на ревизионното производство е динамичен фактически състав, които включва възлагането на ревизия с издаване на ЗВР и връчването на тази заповед (вж. чл. 112, ал. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 ДОПК). По хипотеза елементите от фактическия състав се осъществяват сукцесивно и ревизионното правоотношение се поражда от момента на връчването на ЗВР. Основателно съдът е отграничил електронният адрес, посочен в утвърдена от администрацията форма за извънпроцесуална комуникация с нея на данъчните субекти, каквато е уведомлението за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес, от декларирания електронен адрес. Посоченият от данъчния субект електронен адрес за получаване на съобщения е този по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Посочването му манифестира воля чрез този адрес да се осъществява кореспонденцията с органите по приходите. По подразбиране лицето има достъп до този адрес за получаване на съобщения. Това не е приложимо за електронен адрес, от който са изпращани съобщения от негово име, без да е посочен по реда на чл. 28, ал. 2 ДОПК. По отбелязването в него уведомлението от 21.05.2019 г. е за факта на упълномощаването на В. В. да ползва от името на ЕТ „Проше – П. Панов“ електронните административни услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП, достъпни през интерфейса на информационната система на НАП и/или да подава по електронен път и да подписва с квалифициран електронен подпис (КЕП) определени документи във връзка с изпълнението на законови задължения или реализиране на законови интереси в производствата, развивани пред органи на НАП. По указанията в утвърдения образец на уведомлението основанията за уведомяване (упълномощаване, оттегляне на упълномощаването и промяна на електронен адрес) не могат да се кумулират. Формата на уведомлението съдържа волеизявление на неговия подател от датата на подаването му електронни изявления на органите на НАП във връзка с подадените документи да се приемат на посочен електронен адрес с указание, че попълването на този реквизит е задължително. От разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ДОПК следва, че посочването от данъчния субект пред органите по приходите на електронен адрес за получаване на съобщения е негово субективно публично право. Правомощието на изпълнителния директор на НАП по чл. 10, ал. 1, т. 7 да утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите не включва дерогирането на това субективно право. Затова и логиката на указанието в края на уведомлението за задължително посочване на електронен адрес не е за адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК. В първите две хипотези на уведомлението – за упълномощаване и за неговото оттегляне, електронния адрес е във връзка с ползваните електронни административни услуги, за които е упълномощаването или неговото оттегляне, а в третата хипотеза – на промяна на електронен адрес това е съдържанието на уведомлението, което иначе е лишено от предмет. В уведомлението от 21.05.2019 г. не е заявена промяна на електронен адрес, който да се приеме за такъв по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Посоченият електронен адрес е във връзка със съобщено упълномощаване за ползване от името на упълномощителя на предоставяните от НАП чрез КЕП електронни административни услуги. Уведомлението не съдържа отбелязване за овластяване на В. да ползва услугите по връчване и предоставяне на документи на клиентите на НАП в рамките на контролни производство (позиция 21 от формата на уведомлението), нито за подаване на документи от задълженото лице в такива производства (позиция 22). Затова и адресът по уведомлението не е такъв по чл. 28, ал. 2 ДОПК за получаване на съобщения в контролни производства. Касаторът не сочи информационни източници за установяване на факта на вписването на електронния адрес [електронна поща] в специалния регистър, създаден за целите на ДДС, та той да е фингиран като електронен адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 ДОПК според правилото на чл. 101, ал. 5, изр. последно ЗДДС. Не твърди това да е заявеният за вписване адрес пред Агенцията по вписванията (всъщност адресът по ТР е •••@•••), нито да е адресът посочен в заявлението по чл. 101, ал. 1 ЗДДС за специална регистрация за целите на ДДС (съобр. чл. 101, ал. 5, изр. 1 и изр. последно ЗДДС). Подаването от този електронен адрес на СД по ЗДДС е в съответствие с упълномощаването на В. и уведомяването за него и не представлява заявяване на адрес към заявление за регистрация за целите на ДДС по чл. 101, ал. 5, изр. 1 от закона. Без да е завършен фактическият състав, поставящ началото на ревизионното производство, последващите процесуални действия на органите по приходите са лишени от предпоставка, което опорочава тях и крайния акт на производството. Разпоредената с РА правна промяна е несъвместима с правопорядъка и прогласяването на нищожността му от първостепенния съд е съобразена с процесуалния и с материалния закон. Правилният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Пропускът на съда да упражни в пълнота правомощията си, като след прогласяването на нищожността на РА изпрати преписката на компетентния орган по приходите (съобр. чл. 160, ал. 5 ДОПК във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК), се преодолява по реда на чл. 176 АПК, а не със средствата на инстанционния контрол, тъй като той е лишен от предмет. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 700 евро. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение